Морис Уест - Арлекин

— И така, мис Халстрьом, нека видим какво точно се е случило в централата ни в Женева. Страница седемдесет и трета от доклада. Някой, който се е представил за Джордж Арлекин, открил кодирана сметка в „Юниън Бенк“. Сметката била открита по пощата, като са използвани документи, подписани или поне така е изглеждало, от Джордж Арлекин. Подписите съвпадат. Арлекин твърди, че няма представа за това. Следователно подписите са фалшифицирани. Второ, някой е използвал паролата ни и е проникнал в компютъра, като му е наредил да удържа по един процент от всяка трета трансакция и всяка седмица да превежда сумите по сметката на Арлекин в „Юниън Бенк“. Тъй като банковите комисионни стават все по-сложни, поради това че банкерите стават все по-алчни, тази „такса“ би могла да се разкрие едва при ревизията. Така ли е?

— Да. Но по време на ревизията тя ще бъде обяснена с помощта на подадената инструкция.

— И ако се докаже, че този, който я е подал, е Арлекин, срещу него вероятно веднага ще започне разследване.

— Съгласна съм.

— Но той не е глупав и не се нуждае от пари. Така че какво можете да заключите, мис Халстрьом?

— Че не мога да изкажа мнение, мистър Дезмънд. Според договора ни с вас трябва да откриваме нарушенията и злоупотребите. Ние сме си свършили работата. За вас остава да направите изводите и да предприемете съответните действия.

— Много добре. Много разумно. Нека се изразя по друг начин. Ние сме сами в хотелска стая. Няма свидетели. Надявам се да няма и подслушвателно устройство, освен ако вие не носите. В състояние ли сте да изкажете непредубедено, лично мнение?

— Не, мистър Дезмънд, не бих го изразила.

— Но имате такова?

— Да. И то е, че съм длъжна да се основавам единствено на доклада, които съм подписала.

— Но това е въпрос, който произтича от вашия доклад.

— Но е въпрос на мнение, а не на факти. Ако смятате, че имате претенции към „Криейтив Системс Инкорпорейтид“, е по-добре да ги отнесете към мистър Янко, под чието ръководство работя… А сега искате ли да обсъдим какво се е случило в останалите клонове?

— Не. Трансакциите са различни. Резултатът е еднакъв. Джордж Арлекин е попаднал в клопка.

— Може ли да попитам какви действия сте предприели, за да предотвратите повторна измама?

— Анулирахме всички компютърни инструкции, посочени в доклада.

— Добре.

— И се заехме с проследяването на извършителя на измамата. Според доклада ви това трябва да е някой, който работи в или е свързан с „Арлекин и Сие“. Искам да отбележа, че не сте упоменали хората от „Криейтив Системс Инкорпорейтид“.

— Напротив, мистър Дезмънд. Споменаваме ги изрично на страница четиридесет и осма, параграф трети и ще го цитирам: „Всички служители на «Криейтив Системс Инкорпорейтид», свързани с тези операции, бяха проверени и препроверени и ние сме доволни, че нито един от тях не се оказа свързан по какъвто и да било начин с престъпните действия.“

— И вие очаквате да приемем това?

— Да, при липсата на доказателства в полза на противното.

— Мис Халстрьом, бих желал да ви направя комплимент.

— Моля, мистър Дезмънд.

— Вие сте много красива жена.

— Благодаря ви.

— Иска ми се да работехте за нас.

— Но аз го правя, мистър Дезмънд. Почакайте, докато получите сметката. Моите услуги струват много скъпо.

— Разполагате ли понякога със свободно време?

— Често.

— Искате ли да ми направите комплимент и да вечеряте с мен някой път, ако обещая да не говоря за работа?

— С удоволствие.

— Как мога да ви намеря?

— Ще ви дам визитната си картичка. Можете да ми се обадите всяка вечер около седем.

— Благодаря ви.

— Между другото, мистър Янко ме помоли да ви съобщя, че утре ще бъде на ваше разположение между десет и дванадесет.

— Предайте му да ме очаква в единадесет.

— Au revoir, мистър Дезмънд. За мен бе удоволствие, че се запознахме.

— Удоволствието бе изцяло мое, мис Халстрьом.

Мое, глупости! Под блестящата й външност се криеше истинска мръсница, но поне взех адреса и телефонния й номер и получих нещо като покана в личния й живот.

Това бе малък успех, но не непременно незначителен. Когато имате работа с големи корпорации, ви трябват приятели вътре в системата. Някои компании са по-богати от държавите, с които търгуват. Те се простират навсякъде и стоят над местното правосъдие. Те сключват сделки с най-големите мозъци, купуват най-добрите адвокати във всяка страна. Техните служители насочват вниманието на дипломати и политици в една или друга посока… Но ако искате ясен отговор на ясен въпрос, може да минат две години, докато го получите, и ще имате нужда от цяла библиотека, за да поберете кореспонденцията, която междувременно ще натрупате. Така че вечерята с Валери Халстрьом можеше да се окаже чиста загуба. Но от друга страна, би могла да се превърне в ключа към тайната, защото колкото по-голяма е една корпорация, толкова по-слабо е чувството за лоялност и толкова по-жестока е войната между групировките във висшия ешелон.