Морис Уест - Арлекин

— Познавам я, Гъли. Кажи ми нещо повече за нея.

— Знам, че не е омъжена. Изпива две чаши в продължение на час, така че не е пияница. След това се прибира вкъщи, поне така мисля.

— Сама?

— Знаеш как стоят нещата, момче. Това е бар за самотни хора. Идваш тук, за да търсиш. Когато намериш, оставаш у дома.

— Тя отдавна ли търси?

— Около шест месеца. Но ти каза, че я познаваш.

— Имам делови отношения с шефа й. Чудех се дали това не е нагласено.

— Няма начин. Тя е редовен клиент.

Той засвири нежна каденца и след това започна да импровизира, като си тананикаше и ми смигаше между думите.

— Мелодията й харесва, момчето ми… Хайде, момиче. Хайде… Ако я изпуснеш, Пол, никога няма да ти го простя… Добър вечер, мис Халстрьом. Имате ли някакви желания?

Тя застана до мен, чашите ни се докоснаха и едва тогава ме позна. Остана изненадана, но не неприятно.

— А, мистър Дезмънд! Колко малък е светът! Благодарих на Бога заради Гъли Гордън. Винаги подаваше най-подходящата реплика.

— Той е стар приятел, мис Халстрьом. Само че не го виждаме често — прекалено зает е да трупа пари.

— Става все по-трудно, Гъли. Остарявам. Често ли се отбивате тук, мис Халстрьом?

— И тя ми е приятелка — каза Гъли. — Какво искаш да изсвиря за теб, момичето ми?

— Това ми харесва, Гъли. Продължавай да го свириш. Успешен ли бе денят, мистър Дезмънд?

— Пол… а денят беше дълъг и ужасен.

— Това важи и за мен.

— Моят още не е свършил. В противен случай щях да те поканя на вечеря.

— Нямахме уговорка.

— Искаш ли да се уговорим за утре?

— Ако ти желаеш.

— Кога да те взема?

— В седем и половина от апартамента ми.

— Значи решено.

— Знаеш ли, много си мил.

— Знам. Близнакът ми е отвратителен. Но тази вечер почива.

Шегата бе стара, но въпреки това тя се усмихна, а Гъли ми смигна и ни отведе до едно сепаре, където се отпуснахме с чаши в ръце, а музиката се носеше около нас. След малко тя каза:

— Барът на Гъли е много специално място за мен.

— За мен също. Бях тук в нощта, когато го откри. Всичко, което притежавах, бяха куп дългове и парите в джоба ми.

— И?

— Трябва да ми е донесъл късмет. На другия ден цените на борсата скочиха и направих малък удар.

— Може би пак ще имаш късмет.

— Аз го имам. Виж какво намерих.

— Сега ще попиташ: „Какво прави момиче като теб в бар за самотни хора?“

— Не, няма. Ще кажа, че това е самотен град и е хубаво, че има място, където си добре дошъл и никой не те пита кой си или какво работиш. Така е по-добре, отколкото да бъдеш число в паметта на компютър.

— Ти си бил и философ!

— Не. Мъж на средна възраст, който е живял доста.

— Мисля, че не си остарял много.

— А ти, Валери, изглеждаш съвсем млада.

— Вчера не мислеше така.

— Днес съм по-стар.

— Съжалявам, че вчера се държах така.

— Навик?

— Не. Заповед. И получавам седемстотин и петдесет на седмица плюс допълнителни служебни облаги, за да изпълнявам нарежданията.

Ако това беше стръв, нямаше да се хвана. Ако беше проява на недискретност, щяха да последват и други. Реших, че е време да тръгвам.

— Разбери, Валери, неприятно ми е, но трябва да тръгвам. Моят президент пристигна днес следобед. Трябва да се преоблека и да вечерям с него в осем. Което все пак ми позволява да те изпратя до вас, ако желаеш.

— Благодаря, но ще остана още малко.

— До утре тогава.

— Ще те чакам. Приятна вечер, Пол!

Завърши с усмивка и докосване с ръка. Платих сметката и отнесох едно на Гъли, който беше на пианото. Той още свиреше с лявата си ръка, когато вдигна чашата за поздрав.

— Наздраве, приятел! Ще останеш още малко, нали?

— Ще поостана, Гъли. Грижи се за дамата вместо мен.

— Кълна се в честта си, сър! Приятна вечер!

Когато пристигнах за вечерята в „Салвадор“, заварих Арлекин и Джули весели и отпочинали. Арлекин проспал по-голямата част от пътуването. Бузите му бяха порозовели. Беше неспокоен и нетърпелив да чуе доклада ми, но Джули бе категорична, че докато се храним, няма да говорим за работа, а след това ще ни остави сами — при положение, че изпратя Арлекин да си легне преди полунощ. Намерих уговорката за чудесна. Нямах желание да представям Арон Богданович по време на котлетите по френски, а имаше и деликатни въпроси, които исках да уредя лично с Арлекин. Докладвах му, докато пиехме кафето. Той ме изслуша мълчаливо, след което ме заразпитва подробно.

— Значи имаме две успоредни разследвания: едното от „Лихтман Уелс“, което ще следва обичайната линия, и другото от Арон Богданович, което би могло да включи незаконни действия и насилие. Така ли?