Морис Уест - Арлекин

— Да.

— А междувременно ще имаме нещастен персонал, който трябва да бъде успокоен и да остане лоялен?

— Това е твоя работа, Джордж. Тя не може да бъде свършена от заместник.

— А отвън е Янко, който ни притиска да вземем решение в срок от шейсет дни?

— Вероятно по-малко. Очаква да говори с теб веднага щом състоянието позволи.

— Вече съм добре. Ще му се обадя след един-два дни.

— Защо не го накараш да се поизпоти малко?

— Защото не той се поти, Пол, а ние. Това не ми харесва. Сега каква е останалата част от стратегията?

— Нека изясним какво ни предстои най-напред.

„Лихтман Уелс“ проучват компютърните измами. Това е защита, за да оневини теб и банката. Арон Богданович проучва Янко. Това е нападение, за да свърже него и компанията му с измамите и да го дискредитира.

— Но това не е достатъчно, нали?

— Да. Толкова успях да свърша за четиридесет и осем часа; но аз съм само пълномощник, а не принципал. 14

— Тогава още един въпрос. Янко иска да купи банка. Защо е избрал нашата? Защо не Херман Волф или Ласло Хорват, при положение, че и двамата са готови да продават?

— „Арлекин и Сие“ е по-стара и по-консервативна институция. Имаме повече филиали — Лондон, Париж, Хамбург, Ню Йорк, Буенос Айрес, Рио, Лисабон, Мексико Сити.

— Разумни причини, но недостатъчни.

— Използваме неговите системи, следователно сме по-уязвими.

— Продължавай.

— Това е всичко, за което се сещам.

— Ще ти кажа още две. Като поръчители ние все още държим големи пакети акции от „Криейтив Системс“ и асоциираните с нея компании в чужбина. Следователно представляваме глас против в делата на корпорацията.

— Не знаех, че между нас съществува несъгласие.

— Така е, повярвай ми. Макар и все още да не е официално, то е дълбоко и лично. Най-големите проекти на „Криейтив Системс“, тези, от които Янко е най-силно заинтересуван, са в две взаимно свързани области: полицейската документация и това, което благовидно наричат управление на града. Всъщност става въпрос за наблюдение, документиране, стратегически контрол и манипулиране на огромни маси от хора по всички континенти на земното кълбо. Инструментариумът вече е създаден, персоналът вече се обучава, съществуващите системи са разширени и подобрени. Те се използват не само срещу криминални престъпници, но и срещу политически противници, и нещо повече — да определят съдбите на обикновените хора. Това води до терор, репресии, контратерор и камери за изтезания. Компанията, която разработи такива системи, придобива неограничена власт и привилегии при всяко законодателство, дори при съперничещи си строеве и режими. Ако такава компания проникне на международния финансов пазар, тя ще може да влияе върху парите в обръщение и кредита, и се получава империя, която прекрачва всички граници… Отдавна наблюдавам това развитие на нещата. Говорих за него миналата година на една вечеря на банкери в Лондон. Опитах се да разгранича законното използване на компютърните услуги и това, което представлява заплаха за личните свободи. Речта, както се надявам, получи широк отзвук. Разпратих текста й на приятели. Не всички я приеха добре. Янко се е сдобил с копие, но никога не го призна. Сега вярвам, че това е определило днешната му стратегия срещу мен и компанията.

— Признавам, че е много вероятно, Джордж. Янко е сардонично копеле. Точно такива шеги му доставят удоволствие. Не, не виждам как това променя сегашната ситуация.

— Не я променя. Просто ми показва какво да правя.

— Нека подчертая, Джордж, че не можем да предприемем нищо, без да имаме доказателства. Доказателства, които да те оправдаят и да уличат Янко.

— Не съм съгласен, Пол. Трябва да поема контрол. Трябва да се справя открито със ситуация, която ще стане известна на обществеността. Не мога да позволя нито Янко, нито някой друг да определя каква роля да играя.

— Но ние наехме Богданович. Ти си съгласен, че се нуждаем от него. Смятам, че трябва да се срещнем с него, най-малкото за да съгласуваме ходовете си.

Той се замисли за миг, след което се усмихна дяволито и подкупващо.

— Значи къртиците ровят дупки под стените, докато Арлекин играе на градския площад, за да отвлече вниманието на хората. Уреди срещата, колкото се може по-скоро.

След като си тръгнах, влязох в телефонната кабина във фоайето и се обадих на Богданович. Не знам защо, може би защото бях уморен и склонен към приказки, но цитирах думите за къртиците и комедиантите. Богданович се засмя.