Джон Гришам - Кралят на исковете

— Я повтори!

— Добре ме чу. В този момент в „Гофман“ обмислят извънсъдебно споразумение с Мунихъм. Баровците са в ужас. Подобно на всички останали в залата и те са убедени, че съдебните заседатели не биха се поколебали да взривят компанията им с атомна бомба. Каквото и споразумение да сключат, ще им струва цяло състояние, понеже старият кон не ще и да чуе за споразумение. Клей, старецът им скри топката! Роджър е много добър, наистина, но с Мунихъм си намери майстора.

— Кажи ми за споразумението.

— Казвам ти. Флийт поиска да знае колко от нашите случаи са легитимни. А пък аз му викам: Всичките двайсет и шест хиляди! Няколко минути той шикалкави и усуква, и накрая попита дали не бихме приели обезщетение по около сто хиляди на пациент. Това са два милиарда и шестстотин, Клей! Направи си сметката!

— Направих я вече.

— А нашата част?

— И нея я сметнах. — При тези думи Клей усети как болката му моментално изчезна. Пулсирането в черепа му спря. Тежкият гипс на двата му крака стана лек като перце. Разранената му кожа мигом зарасна. Идваше му да се разплаче от радост.

— Както и да е, това не беше официална оферта, само опипване на почвата. И то много предпазливо. Из съдебната зала можеш да чуеш какво ли не. Особено ако се вслушаш в разговорите на адвокатите и финансовите анализатори. Говори се, че в „Гофман“ били заделили специален фонд за обезщетения по случая в размер до седем милиарда долара. А ако компанията сключи споразумение в момента, акциите й ще се закрепят, понеже кошмарът с максатила ще приключи. Това засега е само теория, но след онова кръвопускане вчера изглежда доста правдоподобна. Флийт дойде първо при мен, защото нашият групов иск е най-голям. Според клюките общият брой на всички случаи е към шейсет хиляди, така че ние владеем около четирийсет процента от пазара. Ако отсега си направят сметката на базата на сто бона на пациент, могат с голяма точност да предвидят колко общо ще им излезе.

— Кога ще се виждаш отново с него?

— Тук наближава девет, делото започва след час. Разбрахме се да се чакаме пред залата.

— Обади ми се веднага щом можеш.

— Не се бой, шефе. Как са ти счупените кокали?

— Вече много по-добре.

Полет взе слушалката от ръката му. След секунди телефонът отново иззвъня. Тя отговори, подаде слушалката на Клей и каза:

— Теб търсят, а аз изчезвам.

Беше Ребека, обаждаше се по мобилния си телефон от фоайето на болницата, за да попита дали е удобно да мине за малко. След минута тя се появи на вратата и се стъписа при вида му. После се наведе и го целуна между синините по бузата.

— Бяха с бухалки — каза Клей — за изравняване на силите. Иначе щях да имам неправомерно надмощие. — Той натисна копчетата на леглото и започна да се изправя във формата на V.

— Изглеждаш ужасно — каза тя. Очите й се навлажниха.

— Благодаря. Затова пък ти изглеждаш фантастично.

Тя го целуна отново на същото място и започна да разтрива дясната му ръка. И двамата се умълчаха.

— Мога ли да ти задам един въпрос? — запита той.

— Разбира се.

— Къде се намира в момента съпругът ти?

— В Сао Паоло или в Хонконг. Не помня вече.

— Знае ли, че си тук?

— Не, разбира се.

— Какво щеше да направи, ако знаеше?

— Щеше да се ядоса много. Сигурно щяхме да се скараме.

— Това щеше ли да е някакво изключение?

— Не. Ние непрекъснато се караме. Боя се, че бракът ни не върви, Клей. Искам развод.

Въпреки раните си този ден Клей се чувстваше превъзходно. Едно ново огромно състояние изглеждаше все по-реално, а сега и Ребека. Вратата на стаята тихо се отвори и влезе Ридли. Тя се приближи до таблата на леглото, без да я забележат, и заяви:

— Извинявайте, ако ви преча.

— Здрасти, Ридли — каза Клей с отслабнал глас.

Двете жени си размениха погледи, които биха убили кобра на място. Ридли заобиколи откъм другата страна на леглото, точно срещу Ребека, която бе положила ръка върху натъртеното му рамо.

— Ридли, това е Ребека. Ребека, това е Ридли — представи дамите Клей. После единственото, което му дойде наум, беше да се завие през глава и да се направи на умрял.

Нито една не се усмихна, Ридли се пресегна и започна да масажира другото му рамо. Макар и под грижите на две красиви жени едновременно, Клей се чувстваше като сгазено на шосето животно, малко преди да пристигнат вълците.

Понеже никой не се сещаше какво да каже, Клей кимна към лявата си страна и каза:

— Тя ми е стара приятелка. — После към дясната страна: — А тя ми е нова приятелка.