Джон Гришам - Завещанието

— Миналото лято ли се отказа?

— Не. Хайде да говорим за нещо друго.

— Дан ми каза, че си бил в клиника за наркомани — обади се Стеф и изпусна дим през ноздрите си.

Нейт се изненада, че тя е в състояние да произнесе цяло изречение. Говореше бавно, гласът й беше кух, като очите.

— Да, бил съм в клиника няколко пъти. Какво друго ти е казал Дан?

— И аз съм била в клиника — каза Стеф. — Само веднъж. — Сякаш се гордееше с това постижение, макар и да бе донякъде тъжна, че няма по-голям опит. Двете бирени бутилки пред нея бяха празни.

— Добре — каза Нейт и престана да й обръща внимание. Не можеше да се преструва, че я харесва, а и само след месец — два тя щеше да има нова сериозна любов.

— Как е училището? — попита той Даниъл.

— Кое училище?

— Университетът.

— Прекъснах. — Каза го навъсено и сопнато. Беше напрегнат и сърдит. Стана ясно, че Нейт има вина за прекъсването — само не знаеше как и кога е причинил тази злина. Донесоха му водата.

— Вечеряли ли сте? — попита ги той.

Стеф избягвала да се храни, а Даниъл не бил гладен. Нейт умираше от глад, но не искаше да яде сам. Огледа се. В единия ъгъл пушеха хашиш. Беше долнопробна дупка от тези, по които самият той си падаше до неотдавна.

Даниъл запали нова цигара, кемъл без филтър, най-вредните цигари на пазара, и изпусна кълбо гъст дим към изпоцапания полилей над главите им. Беше все така сърдит и напрегнат.

Момичето беше там поради две причини. Трябваше да предотврати размяната на остри думи, ако не и скандала. Нейт подозираше, че синът му е останал без пари и че му се иска да се нахвърли върху баща си, защото не му помага, но не би го направил, защото старецът е твърде слаб и лесно може да го нарани сериозно. Стеф трябваше да контролира диалога.

Втората причина бе, за да съкрати срещата колкото е възможно повече. На Нейт му бяха нужни петнайсет минути, за да го осъзнае.

— Как е майка ти? — попита той.

Даниъл опита да се усмихне.

— Добре е. Видях я за Коледа. Теб те нямаше.

— Бях в Бразилия.

Край тях мина момиче с много тесни джинси. Стеф го изгледа от главата до петите и в очите й най-накрая се появи някакъв живот. Момичето беше още по-кльощаво от Стеф. Как бе възможно недохранването да се смята за толкова модерно?

— Защо в Бразилия? — попита Даниъл.

— Заради клиентка — отвърна Нейт. Беше му омръзнало да разказва приключението си.

— Майка ми каза, че имаш някакви неприятности с данъчните.

— Сигурен съм, че това я радва.

— Предполагам. Поне не се притеснява. Ще те вкарат ли в затвора?

— Не. Не може ли да говорим за нещо друго?

— Това е проблемът, татко. Няма нищо друго, нищо, освен миналото, а ние не можем да отидем там.

Реферът Стеф изгледа косо Даниъл, за да го предупреди да не продължава.

— Защо прекъсна следването си? — попита Нейт, за да приключи неловкия момент.

— Поради няколко причини. Отегчих се.

— Свършиха му парите — намеси се Стеф услужливо и хвърли на Нейт най-приятния си празен поглед.

— Истина ли е? — попита Нейт.

— Това е една от причините.

Нейт инстинктивно посегна да извади чековата си книжка и да реши проблемите на сина си. Винаги го бе правил. Бащинството за него беше като пазаруване — ако не можеш да дойдеш, изпрати пари. Сега обаче Даниъл беше на двайсет и три, бе завършил колеж, занимаваше се с момичета като Стеф и беше крайно време да заплува сам или да се удави.

А и чековата му книжка вече не беше като някога.

— Ще ти се отрази добре, ако поработиш малко — отбеляза той. — Така ще оцениш ученето.

Стеф не беше съгласна. Имала две приятелки, които също били прекъснали учението си и до голяма степен изчезнали от лицето на земята. Докато тя обясняваше тези неща, Даниъл се отдръпна в своя ъгъл на сепарето. Изпи третата си бира. Нейт можеше да му изчете много лекции за вредата от алкохола, но си даваше сметка колко фалшиво ще прозвучат.

След четири бири Стеф се напи и Нейт нямаше какво повече да каже. Надраска телефонния си номер в Сейнт Майкълс на една салфетка и я подаде на Даниъл.

— През следващите два месеца ще съм там. Обади се, ако имаш нужда от мен.

— Довиждане, татко — каза синът му.

— Пази се.

Нейт излезе на студената улица и тръгна пеша към езерото Мичиган.

Два дни по-късно беше в Питсбърг, за да види дъщеря си от първия си брак, но срещата не се състоя. Беше говорил с Катлийн два пъти и се бяха уговорили съвсем ясно — трябваше да вечерят заедно в седем и половина и да се чакат във фоайето на хотела му, пред ресторанта. Апартаментът й беше на двайсет минути оттам. В осем и трийсет му позвъни и му каза, че нейна приятелка е претърпяла автомобилна катастрофа, че тя се намира в болницата и че положението не изглежда никак добре.