Тес Геритсън - Гравитация

— Ето. Вече съм свободна жена.

Китридж се изсмя.

— Вие двамата сте много забавни — разводът ви трае по-дълго от моя брак. За какво толкова умувате, ако мога да попитам?

Тя изведнъж се отпусна уморено в стола си.

— За всичко. Признавам, че и аз имам вина. Преди няколко седмици седнахме и се опитахме да направим списък на всичките ни вещи. Да се разберем, кой какво иска. Обещахме си да се държим като спокойни и зрели хора. И какво мислиш, че стана — не бяхме стигнали и средата на списъка, а вече крещяхме като че сме на бойно поле. — Тя въздъхна. Всъщност, винаги беше така между нея и Джак. И двамата бяха еднакво упорити и жестоки в страстите си. За любов ли ставаше дума, или за война, помежду им непрестанно прелитаха искри. — Само по един въпрос постигнахме единодушие — каза тя. — Котката ще остане при мен.

— Късметлийка.

Тя го погледна.

— Някога съжалявал ли си за нещо?

— Имаш предвид развода ли? Никога. — Макар отговорът му да беше равен и безразличен, той сведе поглед, сякаш в опит да скрие истината, която и двамата знаеха: той все още не можеше да преживее провала на брака си. Дори човек толкова безстрашен, че да възседне милиони тонове взривоопасно гориво, можеше да страда от най-обикновен пристъп на човешка самота. — В това е проблемът. Аз най-накрая го разбрах — каза той. — Другите не ни разбират, понеже не могат да усетят мечтата. Онези, които остават съпрузи на астронавти са или светци, или мъченици. Или такива, на които не им пука дали сме живи, или не. — Тук той горчиво се изсмя. — Бони не беше мъченица. И не разбираше от мечти.

Ема се взря в сватбената халка, която блестеше на масата.

— Джак разбираше — меко каза тя. — Космосът беше и неговата мечта. Именно това съсипа всичко, разбираш ли? Аз заминавах, а той не можеше. Той беше онзи, който оставаше.

— Тогава е трябвало да порасне и да приеме реалността. Не всеки притежава всичко.

— Виж, наистина ми се иска да не говориш за него с подобно неодобрение.

— Ей, нали той сам се отказа?

— Какво друго му оставаше? Знаеше, че никой няма да го включи в екипаж. Щом нямаше да го пуснат да лети, какъв е смисълът да се числи към астронавтите?

— Приковаха го към земята, заради собственото му добро.

— Лекарски предположения. Щом имаш един камък в бъбрека, това съвсем не означава, че си инвалид.

— Добре, доктор Уотсън. Вие сте медицинското лице. Кажете обаче: вие самата бихте ли взели Джак в екипажа си? След като познавате медицинските му проблеми?

Тя замълча за момент.

— Да. Дори като медицинско лице, щях да го взема. Джак има доста добри шансове да се справи перфектно в космоса. Той е толкова способен, че направо не мога да си представя защо не искат да го пуснат горе. Аз може да се развеждам с него, но въпреки всичко го уважавам.

Китридж се усмихна и допи на един дъх халбата си.

— Но не можеш да кажеш, че си напълно обективна.

Тя понечи да възрази, но изведнъж разбра, че няма с какво да се защити. Китридж беше прав. Щом нещата стигнеха до Джак Макелъм, тя никога не можеше да бъде обективна.

Вън, сред топлата влажна нощ на Хюстън, тя спря на паркинга пред бара и погледна към небето. Заради яркото сияние от града, звездите бледнееха, но тя все пак успя да различи няколко познати съзвездия. Касиопея и Андромеда. Всеки път, когато ги погледнеше, тя си спомняше какво й бе казал Джак в една лятна нощ, когато лежаха рамо до рамо и гледаха към звездите. Тогава тя за първи път осъзна, че е влюбена в него. „Виж, Ема, небето е пълно с жени. Ти също си някъде там.“

Тя тихо каза:

— И ти, Джак.

После отключи колата си и седна зад волана. Пъхна ръка в джоба си и изрови оттам пръстена. Загледана в него, в сумрака на колата, тя си спомни седемте години брак, които той олицетворяваше. Брак, вече почти приключил.

Пусна халката обратно в джоба си. Усещаше лявата си ръка гола, незащитена. „Ще трябва да започна да свиквам с това“ — помисли си тя и завъртя контактния ключ.

10 юли

Щом доктор Джак Макелъм чу сирената на първата линейка, каза:

— Хайде, момчета, време е за рокендрол.

Когато излезе на рампата, където спираха линейките, усети как пулсът му рязко се ускори, а адреналинът като мощна вълна се вля в нервната му система. Той нямаше и най-малка представа какъв спешен случай идваше към болницата „Майлс Мемориал“. Знаеше единствено, че линейките ще докарат повече от един пациент. По радиостанцията съобщиха само, че става дума за верижна катастрофа с повече от петнадесет автомобила по шосе №1-45, с две жертви и около двадесет ранени. Макар да бяха изпратили най-критичните случаи в „Бейшор“ и „Тексас Мед“, всичките по-малки болници в района, включително „Майлс Мемориал“, бяха вдигнати на крак, за да поемат потока от ранени.