Тес Геритсън - Гравитация

Един весел глас изчурулика в слушалките им:

— Съжалявам, момчета и момичета, този път не се справихте.

Ема рязко свали слушалките от главата си.

— Изобщо не беше честно, Хейзъл!

Джил Хюит също се присъедини към протеста:

— Ей, това си беше чисто умишлено убийство. Нямаше никакъв начин да я спасим.

Ема беше първата, която се измъкна от тренировъчния симулатор. Последвана от останалите членове на екипажа, тя се отправи към контролната зала без прозорци, където техните инструктори бяха насядали зад командните пултове.

Ръководителката им, Хейзъл Бара се завъртя на стола си и със закачлива усмивка посрещна ядосания четиричленен екипаж с командир Китридж. Макар Хейзъл твърде много да напомняше на така наречените жени — майки, пълна, с огромни гърди и ситни плитки, в действителност тя беше един безмилостен геймър, който обичаше да създава едни от най-мъчните и трудно преодолими ситуации в симулаторите, и често смяташе за лична победа случаите, в които екипажите не успяваха да оцелеят. Тъй като й беше ясно, че всеки старт можеше да завърши с катастрофа, тя искаше астронавтите, които тя е тренирала, да бъдат възможно най-способните и подготвени да оцелеят при всякакви критични ситуации. Дори чисто теоретична вероятност да изгуби един от екипажите си бе за нея кошмар, който тя никога не би желала да преживее.

— Тая симулацийка си беше удар под пояса, Хейзъл — оплака се Китридж.

— Хей, момчета, вашата задача е да оцелеете, нали така? Просто исках да ви понатрия малко вирнатите носове.

— Я, стига! — обади се Анди. — Два двигателя извън строя, при старта? Повреден буфер с данни? Повреда в блок от захранването? И накрая ни пускаш и блокирал пети компютър? Я сметни колко кофти номерца са това? Просто не е реално.

Патрик, другият инструктор също се извъртя на стола си и се ухили.

— Момчета, вие дори не забелязахте другото нещо, което не ви беше наред.

— Че имаше ли и друго?

— Моят подарък беше повреден сензор в кислородния резервоар. Никой от вас не забеляза къде отиде стрелката на датчика за налягането, нали?

Китридж се изсмя късо.

— Имахме ли време за това? Нали се занимавахме с още дузина други повреди.

Хейзъл вдигна масивната си ръка в знак на примирие:

— Добре, момчета и момичета, стига толкова. Може би наистина се престарахме. Честно казано, изненадахте ни, докъде успяхте да стигнете със завръщането към стартовата точка. Тъкмо мислехме да ви спретнем някой нов номер, че да стане по-интересно.

— Изсипахте ни цял коледен чувал, не ви ли стигна? — изръмжа Хюит.

— Истината е — продължи Патрик, — че всичките сте малко по-надъхани отколкото трябва.

— Изразът е уверени в себе си — отвърна му Ема.

— Което съвсем не е лошо — призна Хейзъл, — наистина е добре да сте уверени в силите си. Показахте добра работа като екипаж по време на симулацията миналата седмица. Дори Гордън Оуби каза, че сте го впечатлили.

— Сфинкса е казал това? — Китридж удивен повдигна едната си вежда.

Гордън Оуби беше директорът на Центъра за подготовка на астронавтите, човек толкова стряскащо мълчалив и самовглъбен, че едва ли някой от Космическия център „Кенеди“ можеше да каже, че го познава истински. По време на всяко съвещание по подготовка и управление на отделните мисии той просто заемаше мястото си, без да промълви думичка и въпреки това никой не се съмняваше, че в съзнанието му всеки детайл се запечатваше като на фотографска плака. Астронавтите изпитваха към него смесица от възхищение, почитание и немалка доза страх. Той притежаваше огромна власт по отношение на окончателния подбор на екипажите, с която можеше да създаде или провали кариерата на когото и да било. Ето защо фактът, че беше похвалил екипажа на Китридж беше наистина много добра новина.

Със следващото поемане на дъх Хейзъл срина пиедестала изпод нозете им.

— Въпреки думите си обаче — каза тя, — Оуби е много загрижен, че вие, момчета и момичета, възприемате всичко прекалено повърхностно. Сякаш всичко ви е като игра.

— И какво очаква Оуби да направим? — обади се Хюит. — Да се вманиачим в десетте хиляди начина, по които можем да се разбием и изгорим?

— Катастрофата не съществува само на теория.

Думите на Хейзъл, макар и изречени съвсем тихо, ги накараха да изпаднат в гробно мълчание. След „Чалънджър“, всеки един в Центъра за подготовка на астронавтите ясно съзнаваше, че беше единствено въпрос на време да се случи нова подобна трагедия. Никой астронавт, седнал в командната кабина на космически кораб, който всеки момент би могъл да експлодира като два и половина мегатонна бомба, няма правото да се държи предизвикателно към опасностите на професията си. Въпреки това, рядко някой говореше за смърт в космоса; да се обсъжда подобно нещо означаваше да се признае възможността то да се случи, възможността името ти да попадне в списъка на следващия „Чалънджър“.