Тес Геритсън - Гравитация

Всеки от екипа вършеше работата си безупречно. Докато Ана записваше анамнезата и физическото състояние на пациента, сестрите му закачиха електродите в областта на сърцето. Екранът изписука и на него се изписа електрокардиограмата на пострадалия. Джак откъсна току-що изписания лист и се взря в ST-сегмента на ЕКГ-вълната, подавана от електродите, които показваха дясната част на сърцето.

— Начало на миокарден инфаркт — обърна се той към Ана.

Тя кимна.

Една от сестрите извика откъм вратата.

— Дойде втората линейка!

Джак и две от сестрите изхвръкнаха навън.

Една млада жена пищеше и се гърчеше на носилката. Джак хвърли поглед към десния й крак, чието стъпало бе извъртяно почти напълно в обратна посока и разбра, че пациентката е направо за хирургия. После бързо разряза крачола на панталона и разкри мястото на фрактурата — ябълката на бедрената й кост се бе набила в тазовата става, когато коляното се бе ударило в таблото на автомобила. От гледката на гротескно изкривения крак почувства гадене.

— Морфин? — попита една от сестрите.

Той кимна.

— Дайте й колкото е необходимо. Намерете специалист хирург, колкото може по-…

— Доктор Макелъм незабавно в рентгена. Доктор Макелъм незабавно в рентгена.

Джак метна поглед към премигващата светлина на алармата. „Деби Ханинг.“ После изхвърча от стаята.

Деби лежеше на масата в рентгеновото отделение, а над нея се бяха надвесили една сестра и един от лаборантите.

— Тъкмо привършвахме със снимките на гръбнака и черепа — обясни техникът, — когато разбрахме, че не можем да я събудим. Не реагира дори на болка.

— От колко време е в безсъзнание?

— Не зная. Може би десет-петнадесет минути е лежала на масата, преди да разберем, че не ни отговаря.

— Готови ли сте със сканирането на шийните и гръбначни прешлени?

— Компютърът не работи. Ще го оправят след няколко часа.

Джак светна с фенерчето писалка в зеницата на Деби и усети как стомахът му болезнено се сви. Лявата й зеница беше разширена и безчувствена.

— Дайте да видя снимките — викна той.

— Оттатък са, на негативоскопа.

Джак се втурна в съседната стая и се взря в защипаните към светлинните табла рентгенови снимки. По врата й не се забелязваха фрактури, гръбначният стълб също беше добре. Бързо свали снимките на врата и на тяхно място сложи тези с черепа. На пръв поглед не забеляза нищо обезпокояващо. После погледът му се спря върху една почти незабележима резка, която преминаваше напряко през слепоочната кост. Бе толкова фина, сякаш някой бе драснал с игла по снимката. Фрактура.

Дали счупването бе засегнало средната лява менингеална артерия? Това би причинило кръвоизлив в черепа. А щом се натрупа достатъчно кръв, ще се повиши вътрешното налягане и ще притисне мозъка. Това напълно обясняваше бързото влошаване на състоянието й, загубата на съзнание и разширената зеница.

Кръвта трябваше да се източи оттам незабавно.

— Веднага я върнете в шоковата зала! — извика той.

За броени секунди те я прехвърлиха на количката и потеглиха към спешното отделение. Щом влетяха в празната стая, Джак изкрещя към дежурния:

— Отваряй на страницата с неврохирургия! Веднага! Събери всички и им кажи, че имаме случай на епидурален кръвоизлив, да се подготвят за спешно пробиване на черепната кутия.

Той знаеше, че на Деби й беше нужна операционна, но състоянието й толкова бързо се влошаваше, че нямаха време за губене. Стаята за спешни случаи трябваше да се превърне в операционна. Преместиха я на масата и залепиха за гърдите й плетеницата от ЕКГ-кабели. Тя започна да диша на пресекулки — налагаше се интубация.

Джак тъкмо бе разкъсал стерилната опаковка на нужната му сонда, когато една от сестрите извика:

— Спря да диша!

Той с едно движение вкара дълбоко в гърлото й ларингоскопа. Секунда по-късно сондата зае мястото си и дробовете й насила бяха напълнени с кислород.

Едната сестра включи електрическата машинка за подстригване. Русата коса на Деби започна да пада по пода на копринени вълма, оголвайки скалпа й.

Дежурният извика откъм вратата:

— Неврохирургът е попаднал в задръстване. Поне до час няма да успее да пристигне.

— Тогава намерете друг!

— Всички са в Тексаската болница! Поели са всички черепни травми.

„Господи, втасахме я“ — помисли си Джак и погледна към Деби. С всяка измината минута налягането в черепа й се увеличаваше. Мозъчните й клетки умираха. „Ако това беше жена ми, нямаше да се колебая. Дори за секунда.“