Докато изучаваше аудиторията от добре облечени мъже и жени пред себе си, Гордън Оуби изведнъж изпита усещането, че се бе изправил пред абсолютно чужда, извънземна раса. Какво толкова се колебаеха тези политици? Как можеха да бъдат така късогледи? Той бе направо смаян, че те не споделяха неговото верую: че онова, което отделяше човека от животното, е гладът за знания. Всяко дете задава въпроса: „Защо?“. Всеки човек, още от самото си раждане е програмиран да бъде любознателен, да изследва, да търси смисъла на нещата.
Именно на Корнел беше идеята да ги подмамят с този филм, който сам той цинично наричаше „Разходката на Том Ханкс“, намек за касовия „Аполо 13“, който все още се славеше като най-реалистичния филм за НАСА. Корнел вече бе изтъкнал предимствата и последните постижения на Международната космическа станция, която в момента се намираше в орбита около земята. Беше им позволил да се ръкуват с няколко истински астронавти. Нали всички това искаха? Да се докоснат до един истински герой! В програмата следваше обиколка из Космическия център „Джонсън“, като се започне от Сграда 30 и Центъра за управление на полетите. Това, че публиката му едва ли можеше да различи истински команден пулт от симулатор, нямаше никакво значение; целият блясък на технологиите трябваше да ги заслепи и да ги спечели безусловно за каузата.
„Да, но не се получаваше, мислеше си смаян Гордън. Тези политици просто не кълвяха на тази стръв.“
НАСА се беше изправила срещу няколко властни противника, като се започне със сенатор Фил Париш, който седеше на първия ред. Главната задача на седемдесет и шест годишния сух и безкомпромисен ястреб от Южна Каролина беше да запази и дори увеличи военния бюджет, НАСА — вълци я яли. Сега той надигна от стола своите сто и петдесет килограма и се обърна към Корнел с прословутия си провлечен говор на стар и мъдър джентълмен.
— Вашата агенция е превишила бюджета си с няколко милиона долара заради тази космическа станция — каза той. — Предвид на това аз не смятам, че обикновеният американски гражданин трябва да жертва отбранителните способности на страната си единствено заради модерните, според вас, космически лабораторни експерименти. Все пак те би трябвало да бъдат осъществени с международни усилия, или греша? А и, доколкото разбирам, става дума за съвсем немалка сума от бюджета. Как бих могъл да оправдая подобен, никому ненужен разход, пред обикновените данъкоплатци на Южна Каролина?
Секретарят на НАСА му отвърна с тренираната си широка медийна усмивка. Той владееше до съвършенство политическата хамелеонщина, беше изкусен ласкател, чийто личен чар и обаяние го бяха направили истинска звезда сред журналисти и политици във Вашингтон, където той прекарваше повечето от времето си в любезни изказвания пред Конгреса и Белия дом, целящи единствено отпускането на повече и повече средства, необходими за попълване на перманентните празнини в бюджета на поверената му космическа агенция. Той беше лицето на НАСА пред обществото, докато Кен Бланкеншип, човекът, натоварен с ежедневните проблеми на Космическия център „Джонсън“, бе познат единствено сред служителите на агенцията. Характерите на двамата бяха толкова несъвместими, че човек трудно можеше да си ги представи да работят в екип. В НАСА често се шегуваха, че Лерой Корнел представлявал стил без съдържание, а Бланкеншип съдържание без капчица стил.
И сега Корнел успя елегантно да отвърне на въпроса на сенатор Париш.
— Доколкото разбирам, въпросът ви беше защо и други страни не участват финансово в проекта, нали така? Сенаторе, отговорът ми е, че те вече участват. Орбиталната космическата станция действително е международна. Да, вярно е, че руснаците са позакъсали с парите. Да, абсолютно вярно е, че трябва да се вземе предвид тази подробност. Но все пак, те са обвързани със станцията. В момента техен космонавт се намира там горе, ето защо те са повече от заинтересовани да съдействат за оставането на космическата станция в орбита. Що се отнася до въпроса защо се налага тази необходимост, предлагам ви просто да хвърлите един поглед върху всичките изследвания в областта на биологията и медицината, в проект и вече проведени в космически условия. Да не говорим за другите открития в областта на материалознанието. Геофизиката. При това, в съвсем обозримо бъдеще всички ние ще се възползваме от резултатите от тези открития.
От аудиторията се изправи друг мъж, при което Гордън усети как кръвта нахлу в слепоочията му. Ако съществуваше човек, когото той ненавиждаше повече от сенатора Париш, това беше конгресменът от Монтана, Джо Белингъм, чието мъжествено лице, свалено сякаш от реклама на „Марлборо“ не можеше да компенсира факта, че той бе абсолютен профан в науката. По време на последната си предизборна кампания той бе предложил в частните училища да се изучава креационизъм 3 3 Теологично схващане, според което единствено Бог е създател на живата и нежива природа, а не естествената еволюция. — Б.пр.
. Призивът му беше да изхвърлим учебниците по биология и наместо тях да отворим Библията. „Тоя сигурно си мисли, че ракетите се движат от ангели!“
Читать дальше