Тес Геритсън - Гравитация

И видя сбъднати най-ужасните си кошмари.

Тя плуваше в мрака на шлюз едно, като плувец в тъмно море. Само че този плувец пред очите му се давеше. Крайниците й се тресяха от ритмични спазми. Неконтролираните конвулсии съкращаваха безразборно мускулите на гръбнака и главата й се мяташе напред-назад, развявайки косата й във въздуха като камшик. Агонията на смъртта.

„Не, едва не извика той. Няма да те оставя да умреш. Дявол да го вземе, Ема, не ме оставяй сам тука.“

Той я сграбчи през кръста и започна да я влачи със себе си към руската част на станцията. Към модулите, които все още имаха достатъчно електроенергия и светлина. Тялото й се гърчеше като електрически проводник, разтърсван от електрошокове и се мяташе неистово в ръцете му. Тя беше толкова малка, толкова крехка, но въпреки това мощта, която в момента бе обсебила тялото й, заплашваше да го надвие. Безтегловността беше нещо непознато и ново за Джак и той непрекъснато се блъскаше като пияница в стените и шлюзовите проходи, в опитите си да насочи двама им към руския сервизен модул.

— Джак, какво правиш? — обади се Тод. — Обади се.

— Току-що я пренесох до руската част — сега ще я сложа на масата…

— Даде ли й вируса?

— Първо да я завържа с коланите. Господи, тя се гърчи неконтролируемо… — Той закопча едрите катарами на коланите пред гърдите и хълбоците й, като така обездвижи тялото й върху масата. Главата й се тресна назад върху плота, а очите й напираха да излязат от орбитите си. Склерите бяха ярко и ужасяващо червени.

„Дай й вируса. Веднага.“

Около металната рамка на масата имаше омотан турникет. С едно движение той го изтръгна от мястото му и го пристегна около мускула на мятащата се нагоре-надолу ръка. Трябваше да натисне с всичка сила, за да успее да изправи лакътя й и да открие предмишничната вена. Със зъби свали предпазителя на иглата, прикрепена към спринцовката с ранавируса. Проби вената с един удар и натисна буталото.

— Готово! — рече той. — Цялата спринцовка!

— Какво става? Как е тя?

— Още се гърчи.

— В чантата с медикаменти има дилантин за система.

— Видях го. Ей сега й слагам системата! — Турникетът се понесе във въздуха и се отдалечи. Още едно напомняне, че в безтегловност трябваше да внимава къде оставя предметите, тъй като те бързо се изплъзваха далеч от него. Пресегна се и го хвана във въздуха, после стисна ръката на Ема.

След секунда съобщи:

— Дилантинът е вътре! Отворил съм системата докрай.

— Някаква промяна?

Джак се вгледа в жена си, като безмълвно се молеше: „Хайде, Ема, не умирай сега, моля те“.

Постепенно гръбнакът й се успокои. Шията й се отпусна и главата престана да се удря в плота на масата. Очите й се изтъркаляха напред и той вече можеше да вижда ирисите й, две черни езера, обградени от кървавочервените склери. Когато обаче забеляза зениците, в гърлото му се надигна отчаян стон.

Лявата й зеница бе разширена докрай. Черна и безжизнена.

Бе твърде късно. Бе я изтървал. Тя умираше.

Той взе лицето й в ръцете си, сякаш искаше само със силата на волята си да я накара да оживее. Но колкото и отчаяно и енергично да я молеше да не го оставя, той знаеше, че само голите му молитви нямаше да я спасят. Смъртта беше органичен и физиологичен процес. Биохимичните функции, движението на йоните през клетъчните мембрани постепенно щеше да стихне. Мозъчните вълни да заглъхнат. Ритмичните контракции на миокардните клетки щяха да се превърнат в леко трепкане. Едно желание не можеше да я накара да живее. Но тя не беше мъртва. Още не.

— Тод — извика той.

— Тук съм.

— Как настъпва смъртта? Какво става с опитните животни?

— Нещо не разбрах…

— Нали каза, че ранавирусът действал, само ако е даден навреме, в ранните стадии. Което значи, че убива „Химера“. Тогава защо не действа в по-късните етапи от болестта?

— Ами понеже тогава вече са увредени прекалено много тъкани. Освен това и вътрешни кръвоизливи…

— Кръвоизливи къде? Какво показват аутопсиите?

— В седемдесет и пет процента от случаите при кучетата смъртоносният кръвоизлив е в черепната кухина. Ензимите на „Химера“ увреждат кръвоносните съдове, снабдяващи мозъчната кора с кръв. Те се пръскат и в резултат на кръвоизлива налягането в черепа нараства катастрофално. Става нещо като масиран кръвоизлив при сериозна черепна травма. Мозъкът се разплесква и изтича надолу.

— Ами ако спра кръвоизлива и намаля налягането? Ако се спре увреждането на мозъка, тогава пациентът може би ще живее достатъчно дълго, за да подейства ранавирусът докрай?