Тес Геритсън - Гравитация

Изведнъж той се изправи на стола и погледът му замръзна върху монитора.

— Тод — рече той, — какво става с нея?

— Какво?

— Нещо става със сърцето й.

Тод вдигна глава и се взря в назъбените линийки, които прелитаха по екрана.

— Не — отвърна той и посегна към бутона на интеркома. — Това не е сърцето й.

Пронизителният вой на алармата на монитора сряза като с остър скалпел съня на Джак и той се опита да скочи на крака. Дългите години работа като лекар в „Бърза помощ“, безбройните нощи в дежурните стаи на болниците го бяха научили светкавично да включва разума си, дори да го будеха от дълбок сън. Така че сега щом отвори очи, веднага разбра къде се намира. И че нещо не беше наред.

Той обърна глава по посока на звука и за миг се обърка, поради необичайното разположение на предметите — сякаш всичко се бе обърнало с главата надолу. Ема сякаш висеше от тавана. Единият от трите електрода се беше отлепил и летеше свободно във въздуха като самотно водорасло, понесено от подводни океански течения. Той се извърна на сто и осемдесет градуса и всичко си дойде на мястото.

Той залепи отново електрода. Неговото собствено сърце биеше като лудо, докато се извърташе към монитора, ужасен от онова, което щеше да види на него. За негово облекчение на екрана се изписа нормалният сърдечен ритъм.

После, изведнъж — нещо различно. Линията потрепери. „Ема се беше размърдала?“

Той извърна поглед към нея. И видя, че очите й бяха отворени.

— Станцията не отговаря — обади се Капкома.

— Продължавайте да опитвате. Трябва незабавно да се свържем с тях! — сопна се Тод.

Гордън впери поглед в биотелеметричните показания на Ема и тъй като нищо не разбираше от тях, сърцето му се сви от ужас. Както синусоидата си трепкаше към горните и долни пикове, изведнъж, съвсем ненадейно се изправи до равна линия. „Не, ужаси се той. Изгубихме я!“

— Разкачен кабел — отвърна спокойно Тод. — Пак е паднал. Може би отново са гърчовете.

— Все още нямаме връзка със станцията.

— Какво, по дяволите, става там горе?

— Гледай! — извика Гордън.

И двамата мъже замръзнаха на местата си, когато на екрана изписука една точица, после още една, и още една.

— Докторе, свързахме се — обяви Капкома. — Искат неотложна консултация с вас.

Тод се изстреля напред.

— Наземен контрол, прекратете връзката. Казвай, Джак.

Това беше частна консултация; никой, дори Гордън не можеше да чуе думите на Джак. Внезапно цялата зала беше потънала в гробна тишина и всички бяха извърнали погледи към пулта на дежурния лекар. Дори Гордън, който седеше до Тод, не успя да прочете изражението на лицето му. Тод се беше навел доста напред и бе сложил длани върху слушалките си, сякаш така искаше да се изолира от всички останали.

После той рече:

— Чакай, чакай, Джак. Да знаеш колко много хора тук долу очакват да чуят новината. Хайде да им кажем. — Тод се извърна към директора по полетите Елис и вдигна триумфално палци. — Уотсън е будна. Говори!

Онова, което се случи след това, щеше да остане завинаги запечатано и гравирано със златни букви в съзнанието на Гордън Оуби. От всички страни се надигнаха радостни възгласи, които прераснаха в истински викове. Тод го удари по гърба, ама доста силно. Лиз Джани пък изимитира бойния вик на апахите. А Ууди Елис се стовари в стола си с невярващи, но щастливи очи.

Но най-голямо впечатление направи на Гордън неговата собствена реакция. Той се огледа в залата и изведнъж усети как нейде дълбоко в гърлото му нещо натежа, а погледът му се замъгли. През всичките си години работа в НАСА никой никога не беше виждал Гордън Оуби да плаче. Че от къде на къде ще ме видят и сега!

Виковете все още кънтяха из въздуха, когато той се надигна от стола си и излезе незабелязано от залата.

Пет месеца по-късно

Панама Сити, Флорида

Пантите на стоманената врата изскърцаха и се разнесе метален удар, който отекна в огромния хангар на Морската пехота, след като барокамерата най-после бе разхерметизирана. Джаред Профит видя как отвътре излязоха двама лекари, които щом прекрачиха прага, си поеха дълбоко въздух. Бяха прекарали повече от месец в това тясно пространство и сега като че бяха леко зашеметени от прехода им към свободата. После те се извърнаха да помогнат на другите двама жители на камерата да излязат.

Ема Уотсън и Джак Макелъм излязоха навън, и двамата впериха погледи в Джаред Профит, който крачеше бодро към тях.