Скот Търоу - Обратими грешки

Тя хвана ръката на Лари и му прошепна думите, които той й бе споменал от дните си във Виетнам — думи, предназначени да предадат сериозността на ситуацията:

— Започва се.

12 юни 2001

Показанията на Ерно

— Моля, кажете за протокола името си и произнесете по букви фамилното си име.

— Ерно Ердай — каза той и произнесе всяка буква.

От креслото си високо над скамейката за свидетелите съдия Харлоу повтори името на Ерно, за да се увери, че го е чул правилно:

— Еър-дай? — попита той.

„Много характерно за него — помисли си Артър. — Готов е да прояви към всекиго учтивостта да го нарича както трябва, макар да знае, че Ерно е стрелял срещу петима души в живота си и е убил четирима от тях.“

Съдия Кентън Харлоу бе най-често оприличаван като „подобен на Линкълн“. Беше слаб, висок над метър и деветдесет, имаше тясна брада и едри, властни черти. Стилът му бе прям и се отличаваше с ревностна вяра в конституционните идеали. Но сравненията с Линкълн не идваха само благодарение на външната прилика. Той бе модел в живота на Харлоу. Апартаментът на съдията зад залата бе украсен с най-различни вещи, напомнящи за живота на неговия идол, като се започнеше от първите издания на биографията му от Карл Сандбърг и се стигнеше до многобройните бюстове, маски и бронзови статуетки на Честния Ейб. Като правист, преподавател и известен специалист по конституционно право, както и като заместник главен прокурор на Съединените щати, отговарял за гражданските права в администрацията на президента Картър, Харлоу на практика самолично изпълняваше кредото, което приписваше на Линкълн — вяра в закона като цвете на хуманизма.

Ердай беше отслабнал забележимо през трите седмици, откакто Артър го бе посетил в затвора. Освен това вече имаше и проблеми с дробовете. Съдебните шерифи бяха докарали на количка бутилка кислород и я бяха оставили в краката му. Прозрачна тръба излизаше от бутилката и раздвоеният й накрайник свършваше в носа на Ерно. Въпреки това той изглеждаше в добро настроение. Макар Артър да се бе опитал да го разубеди, Ердай бе настоял да облече костюм.

— Ваша чест, за протокола. — Мюриъл Уин се бе изправила зад прокурорската маса, за да поднови възраженията си по повод пренията. Артър й бе телефонирал няколко пъти във връзка с делото на Роми, но иначе не се бяха виждали от няколко години. Направи му впечатление, че тя остарява, но запазва чара си. „Изглежда, така е със слабите хора“, мина му през ума. В гъстата й черна коса се виждаха бели косми, но за сметка на това си беше сложила грим — не толкова отстъпка пред възрастта, предположи той, колкото съобразяване с факта, че като видна публична фигура я снимат често.

Двамата с Мюриъл се познаваха от времето, когато бяха старши служители в прокуратурата и Артър държеше на коректността в отношенията си с нея, както впрочем и с повечето от бившите си колеги там. Неприятна му беше мисълта, че след днешния ден тя ще започне да гледа на него по начина, по който повечето прокурори гледаха на защитниците: поредният невинен простосмъртен, чиято душа е била изсмукана от вампирите, които защитава. И все пак задълженията му към Роми не му оставяха почти никакъв избор. Не можеше да сподели с нея какво предстои да се случи, без да рискува, че тя ще поиска отлагане формално, с цел да бъдат разследвани твърденията на Ердай, но всъщност с надеждата, че междувременно Ерно ще отслабне до степен да не може да свидетелства или че евентуално ще може да му бъде оказан натиск да се откаже.

С жизненост, която за Артър се обясняваше единствено с дребничката й фигура, Мюриъл заяви пред Харлоу, че според нея Гандолф е изчерпал възможностите, предоставяни му от закона да предотврати екзекуцията си.

— Значи вие смятате — попита съдията, — че макар полицията да е в известност на факти, установяващи невинността на господин Гандолф, конституцията — нашата конституция, федералната — уточни Харлоу, намеквайки иронично, че щатът живее съгласно закони, еквивалентни на тези на джунглата — повелява, че времето, през което аз съм могъл да ги анализирам, е изтекло?

— Да, мисля, че това казва законът — заяви Мюриъл.

— Ако сте права — отговори съдията, — тогава почти няма какво да загубите, като изслушате онова, което има да каже господин Ердай. — И свикнал да е най-добрият адвокат в залата, Харлоу благо се усмихна, нареди на Мюриъл да седне на мястото си и разреши на Артър да зададе следващия си въпрос.