Скот Търоу - Обратими грешки

— Не съм — чистосърдечно отговори Гандолф.

— С какво се друсаш? — Катерицата не отговори. — Роми, какво използваш? Уак с Пи Си Пи 9 9 Цигара с Phencyclidine piperidine, известен като „ангелски прах“, халюциногенен наркотик. — Б.пр. ?

— А бе… Нищо не използвам. Едно време дишах лепило. Само че последния път като бях в Мантеко, там имаше един доктор и той ми каза, че не е добре за мен, каза, че не ми били останали достатъчно клетки, за да ги убивам.

— Но от време на време се друсаш, нали? — Катерицата се съгласи. — Как мислиш, дали не си се надрусал и на Четвърти юли. Сигурно затова не си спомняш, а? И ти е било криво, нали? Ако знаеш колко свестни момчета правят гадости след Пи Си Пи.

— Знам — съгласи се Катерицата. Тази част от разпита му харесваше.

— Хайде сега, разкажи ми всичко.

Катерицата се осмели за миг да го изгледа смразяващо.

— Тук жени повече няма да влизат!

— Дадено — съгласи се Лари.

— И ще затвориш тоя прозорец?

— Дай първо да поговорим — предложи Лари.

След петнайсет минути той стана и затвори прозореца. Междувременно Уилма бе донесла тънко армейско одеяло. Катерицата се сгуши в него, а Уилма седна в ъгъла: записваше думите на Гандолф, който потвърди основните моменти: как видял Луиза през стъклото на витрината, когато минал покрай „Парадайз“. След като бе размислил, реши, че май наистина е взел Пи Си Пи.

— Окей, значи влизаш там в колко… един през нощта? Какво се случи после?

— Пич, ама аз нищо не си спомням. Нали съм бил друсан?

— Хайде да не започваме пак! Разказвай какво се случи.

— Ама аз… Виждам значи Гъс и… И той както винаги: „Марш навън“.

— И ти махна ли се?

— А бе, човече, ако съм се махнал, как тогава съм ги застрелял?

— Добре, а откъде взе пистолет?

Роми се почеса по главата, откровено озадачен.

— Виж сега, аз никога не съм имал пистолет. Ако имах, досега щях да съм се застрелял.

Много точно казано.

— Но онази нощ си имал пистолет, нали така?

Гандолф се загледа в сивия емайл по железния крак на масата.

— Гъс май имаше пистолет. — Лари погледна Уилма. Това досега не бе споменавано. Но звучеше логично. В квартал като този на Гъс си беше нормално. — Да — оживи се Роми. — Гъс имаше пистолет. Веднъж ме заплаши с него, докато ме гонеше. Ама, пич, беше зима, навън вали, ледът се пука, аз треперя, а той ми вика: „Марш“.

— Значи си знаел къде го държи?

— Отдолу под касата. Там… под цигарите и шоколадите, в стъкления шкаф.

— И ти го взе оттам?

Катерицата се огледа.

— Пич, не може ли да пуснем малко топлото?

Лари застана до радиатора.

— Оттам ли го взе?

Катерицата кимна и Лари развъртя вентила. Типично за работата в екип. Никой не бе попитал семейството на Гъс дали е притежавал огнестрелно оръжие, вероятно защото всеки бе мислил, че някой друг вече е попитал.

Остави Уилма при Катерицата, за да се обади на Джон, сина на Гъс. Малко предпазливо, понеже не знаеше какво се крие зад въпроса, Джон потвърди, че баща му е държал револвер под тезгяха. Не можеше да си спомни подробности, с изключение на това, че го купил по настояване на Атина. После помоли Лари да изчака и след няколко минути намери разписката сред документите, останали от баща му. Преди четири години Гъс бе купил „Смит енд Уесън спешъл“, 38-и калибър, револвер с пет патрона — точно оръжието, което балистичната експертиза бе идентифицирала след анализа на намерените изстреляни куршуми. Гилзи, въпреки старанията на техниците, не бяха намерени. Но при револвер гилзите остават в гнездата на барабана.

„Те винаги знаят — тържествуващо си помисли Лари. — Убиецът винаги знае нещо очевидно, изплъзнало се от вниманието на всички останали.“ Нареди на Уилма да позвъни на Гриър, след което се обади на Мюриъл.

22 май 2001

Доброта

За Артър перспективата да прекара няколко часа насаме с Джилиан Съливан бе достатъчна, за да го събуди още в четири сутринта. Притеснението му бе толкова голямо, че по-късно, докато пътуваха в колата, се люшкаше между периоди, през които се бе чудил какво да каже, и такива на противна бъбривост. Когато я видя през мрежата на прозореца в блиндираната врата, сърцето му подскочи. Но това не бе реакция на някакви тайни въжделения. Истината бе, че всички нервни пътища в тялото му горяха от загриженост за съдбата на неговия клиент.

— Съгласи се да говори с теб — бяха първите й думи.

— Страхотно! — Артър се хвърли към куфарчето си и сърба листовете на черновата на молба за прекратяване на делото по друг случай, която се бе захванал да редактира, докато бе чакал. Върна се светкавично при Джилиан и видя, че тя усмихнато наблюдава припряността му.