Скот Търоу - Обратими грешки

И излезе от съблекалнята.

Повъртя се насам-натам, без да бърза, и се върна след двайсетина минути. Катерицата се гърчеше на стола и тревожно се клатеше напред-назад.

— Чий е медальонът?

— Чийто кажеш, пич.

— Как се озова в теб бижуто на една убита жена?

— Пусни ме бе, човече! Моля те, пусни ме! Не бива така!

— Ти си убил Гъс.

Катерицата захленчи и застена, точно както беше правил в патрулката, преструвайки се, че е на ръба да се разплаче.

— Добре де, аз го убих. Пусни ме сега. Моля ти се бе!

— Кой друг?

— А?

— Кой друг уби?

— Никой не съм убивал. Хайде бе!

Лари го остави да се мъчи още половин час. Когато се върна, вонята беше непоносима.

— Боже Господи — възкликна той и отвори прозореца. През последните дни рязко бе захладняло и зимата вече изглеждаше нещо повече от смътна идея. Въздухът беше сух и студен, а температурата шест-седем градуса. Когато излезе за пореден път, Катерицата вече съвсем откровено се разплака.

Лари се върна с найлонов плик за боклук и вестник. Накара Гандолф да се събуе — оказа се, че не носи долни гащи — и хвърли панталона в плика.

— Няма ли да дойде адвокат?

— Ще ти доведа когото искаш. Но за какво ти е адвокат? Как мислиш се оформят нещата по отношение на теб?

— Мисля, че ще ти скъса задника от ходене по съдилищата, гадняр такъв! Остави ме да се насера. Това не е правилно. Не е законно. Никакво не е.

— Господи, докъде стигнахме. Всеки лайнар, който се насере, да казва, че полицаите са лоши. А, не, така няма да стане.

Катерицата заплака още по-силно.

— Чуй ме бе, пич — захълца той, — изобщо не беше така. — Едната му обувка беше осрана и Лари му нареди да я хвърли в плика. Ридаейки, Катерицата се подчини. — Ти си студен бе, пич. Ти си най-студеното ченге, което съм виждал. Откъде ще си намеря сега обувки, а? Тия ми бяха единствените.

Лари отговори, че ще мине доста време преди Катерицата да може да си ходи. После разстла вестника върху стола на Гандолф и каза на голия от кръста надолу дребосък да седне. Катерицата мърмореше нещо неразбрано и не го слушаше, така че Лари стовари юмрука си върху масата.

— Какво стана с Гъс? Гъс Готиния? Какво стана с него?

— Не знам бе! — Лъжеше като дете, забил поглед в пода.

— Не знаеш ли? Ами да ти кажа, а? Мъртъв е!

— О… да — тихо каза Катерицата. — Май чух нещо такова.

— Обзалагам се, че новината ти е скъсала сърцето. Човекът, който те пердашеше, щом те види.

Колкото и да бе тъп, Катерицата усещаше накъде отиват нещата. Избърса носа си с пръсти и каза:

— Не знам. Мен ме бият все’кви. Така излиза. И полицията ме пердаши.

— Аз не съм те пердашил. Още не съм започнал даже.

— Защо се държиш така с мен бе? Заради тебе си осрах панталоните, а сега ме караш да седя като че ли съм… бебе. Съблече ме гол.

— Чуй ме сега какво ще ти кажа. Мотаеш се тук с бижуто на мъртва жена, която е била убита едновременно с човека, който те е бил всеки път, когато е зървал пъпчивата ти мутра. А ти ми казваш, че това било някакво шибано съвпадение? Това ли е, което ми твърдиш?

— Виж, тука е студено. Неам дрехи. Виж… целият съм настръхнал.

Лари отново стовари юмрук върху масичката.

— Ти си ги убил, Катерицо! Застрелял си Гъс. Застрелял си ги, застрелял си Луиза, застрелял си и Пол Джъдсън. А после си изтарашил касата, на която отдавна си хвърлил око. Ето, това е станало. След което си замъкнал бедните хора във фризера и си си натикал кочана на Луиза. Това се е случило. — Катерицата отрицателно поклати глава. Лари прецени, че моментът е подходящ за нещо друго: — Разполагаме с отпечатъците ти. От местопрестъплението. Има ги по целия касов апарат.

Гандолф застина. Ако не беше влизал в заведението или ако не се беше приближавал до касовия апарат, веднага щеше да усети, че Лари лъже. Но нямаше никакъв шанс от това да произтекат неприятни за Лари последици.

— Не съм казвал, че никога не съм бил там. Бил съм. Много хора са ме виждали. Ние с Гъс се закачахме…

— Закачали сте се? Така ли наричаш убийството?

— Виж ся, бил съм там, влизал съм, казвал съм „добър ден“ и тъй нататък, но това не е като да убиеш.

— Продължавай да отричаш. Имаме мноооого време. Ще ти призная, че не ми хрумва нищо по-умно от това да стоя тук и да слушам лъжите ти.

Лари изключи радиатора и пак излезе. След четиридесет минути влезе заедно с Уилма Еймъс, партньорката му в специалната група по разследване на убийствата, която току-що се бе прибрала от наряд. Катерицата се бе сгушил на пода до шкафчетата, вероятно с надеждата някак да се освободи от белезниците или може би да се скрие от студеното течение. Когато видя Уилма, изкрещя: