Скот Търоу - Обратими грешки

Ердай, кой знае защо, твърдеше, че е стрелял при самоотбрана, но това му твърдение бе намерило малко подкрепа, особено в светлината на балистичната експертиза и възстановката на случилото се. Така че го бяха обвинили в опит за убийство. След като се възстановил, Кол признал чрез своя адвокат, че бил дрогиран и се държал провокиращо, и дори не завел протест срещу молбата на Ердай за снизходителност. Но понеже навремето Ердай беше стрелял срещу тъща си и я беше убил, областната прокуратура бе проявила непреклонност с мотива, че този човек не може да се оплаче, че не му е бил предоставен втори шанс. В резултат Ердай се бе признал за виновен в тежка телесна повреда с използване на огнестрелно оръжие и бе получил десетгодишна присъда с възможност да излезе условно на петата година, което би могло да се случи, ако междувременно не бе развил летална форма на рак на белите дробове, четвърти стадий. От канцеларията на директора на затвора бяха потвърдили пред Артър, че прогнозата за Ердай не е добра. Въпреки случилото се комисията по преглед на присъдите бе оставила без последствие молбата на Ердай за условно освобождаване или поне отпуск, за да се прости с близките си, точно както отклоняваха и другите подобни молби. Така че Ердай щеше да си умре тук и тази мисъл ужасяваше Джилиан, докато двамата с Артър чакаха на пейката.

— В съзнание ли е? — попита тя Рейвън.

— Според докторите. — В този момент произнесоха името й по уредбата. — Мисля, че след малко ще можеш сама да провериш как стоят нещата.

— Сигурно — отговори тя и стана. Ердай бе последната надежда на Роми Гандолф и с наближаването на момента на истината Артър бе започнал видимо да нервничи. Той също се изправи, пожела й късмет, подаде й потната си ръка и после Джилиан се отдалечи, съпровождана от дошлата да я вземе надзирателка. Когато главната врата на крилото с килиите се затръшна тежко зад гърба й, сърцето й се сви. Изглежда, бе издала неволно някакъв звук, понеже надзирателката се обърна и я попита има ли й нещо. — Добре съм — излъга Джилиан и изтръпна.

На път към лазарета яката приказлива надзирателка се представи като Рути. Дори затворът не беше в състояние да развали настроението й, а нескончаемите й коментари на най-различни теми, в това число Ердай, новата строителна програма и времето, разредиха напрежението в душата на Джилиан.

Лазаретът се оказа отделна двуетажна постройка, свързана с главната сграда. Джилиан последва Рути до нова двойна врата с решетка. Непосредствено пред вратата имаше малка стаичка, в която седеше пазач и контролираше минаването в двете посоки иззад непробиваем от куршуми прозорец. Рути повдигна висящия на врата на Джилиан пропуск за посетители и електрическата ключалка щракна, за да ги пропусне.

В затворническата болница цареше странна свобода. Атмосферата беше като в лудница. Най-големите нарушители на реда биваха оковавани за леглата си — но само онези, които бяха създавали проблеми. Както и в двора, дори убийците можеха да се разхождат свободно. В отделението, където Рути заведе Джилиан, двама невъоръжени надзиратели седяха на сгъваеми столове в два срещуположни ъгъла на стаята, ставаха от време на време да се разтъпчат и явно умираха от скука. Когато стигнаха до средата на помещението, Рути дръпна една завеса и Джилиан видя в леглото зад нея Ерно Ердай.

В момента той се възстановяваше от втора операция, наложила се, за да отстранят част от белия му дроб. Четеше книга и леглото му бе повдигнато, за да му е по-удобно. Облечен бе в избелял болничен халат, а в лявата му ръка беше вкарана иглата на система. Ердай бе слаб и бледен, с дълъг нос. Светлите му очи се задържаха върху лицето на Джилиан и той се изкашля остро. Трябваше му известно време, докато възстанови дишането си, и едва тогава й подаде ръка.

— Ще ви оставя да си поговорите — каза Рути, но не излезе. Донесе на Джилиан пластмасова табуретка, оттегли се в другия край на стаята и демонстративно отклони поглед от тях.

— Познавах баща ви — проговори Ердай. В речта му се долавяше лек акцент или по-скоро странен ритъм, сякаш се бе родил в дом, в който английският е бил втори език. — От Академията. Беше ми инструктор. При него изучавах „Улична тактика“. Беше добър, знаеше си предмета. Казваха, че бил страхотен в практиката. — Ерно се засмя. Под бузата му имаше депресор на езика и той го дъвчеше периодично, за да намали отока. Джилиан бе чувала за баща си подобни отзиви, но й бе трудно да гледа по този начин на човека, когото бе виждала майка й да пердаши без умора. Толкова пъти отчаяно бе искала той да реагира по някакъв начин. Баща й беше висок метър и деветдесет и можеше да смачка жена си с един удар. Само че и той като останалите в семейството се страхуваше от нея. И Джилиан го мразеше за това. — Предполагам, не си спомняте за мен от съда? — Ердай я погледна въпросително. — Особено като се има предвид как изглеждам сега. — За него, изглежда, бе важно да вярва, че е направил някакво впечатление, но Джилиан не виждаше смисъл да се прави на любезна.