Скот Търоу - Обратими грешки

Тя нареди масата за трима — първото й признание за присъствието на Джилиан, а Артър сервира. Сюзан веднага си взе чинията, отнесе я в дневната и се намести пред телевизора.

— Какво сбърках? — попита шепнешком Джилиан.

— Това е част от упражнението.

— Не се ли храните заедно?

Артър поклати глава.

— Дават любимото й предаване. Това е единственото, което може да гледа, без да откачи.

— Кое?

— Само не се смей… „Стар Трек“.

Джилиан трябваше да захапе юмрук, за да не прихне. После, в търсене на по-безопасна тема, попита как вървят нещата с Роми. Не беше чула за отсъждането на Харлоу и като научи новините, се зарадва за Артър.

— Какъв е следващият ти ход?

— Не мога да се сетя за нищо. Подадох молби за всичко, за което се сетих, написах призовки до всеки, който има някакво отношение. В архива към случая няма никакви следи кой е бил в затвора в нощта на убийствата. Джексън Ейърс не дава и да се спомене някой да говори с племенника на Ерно, Мюриъл отказва да му даде имунитет, а съдията не може да я принуди. На двайсет и девети юни изтича срокът за предварително събиране на факти. Не ми остава нищо, освен да чакам. След отсъждането на Харлоу натискът е върху Мюриъл — сега тя трябва да направи нещо, за да подкопае вярата в Ерно, преди да се върнем в Апелативния съд, който да реши дали да даде ход на процедурата. — Най-голямото предизвикателство пред Артър се оформяше от страна на преподобния Блайт. Както бе очаквал, взаимоотношенията с преподобния започваха да приличат на нещо от рода на еднопосочна улица. След първата им среща Блайт не бе направил опит да се свърже с Артър директно. Вместо това бе наредил на свой помощник да се обажда всеки ден и да изисква подробен отчет за случилото се — информация, която Артър бе задължен да им предоставя, понеже така бе пожелал Роми, който бе останал захласнат след посещението на Блайт в затвора. Ответна любезност не бе демонстрирана. Макар Блайт вече да се наричаше съветник на Роми по духовните въпроси и да тръбеше, че двамата с Артър действат в екип, всъщност игнорираше усилията на Артър да го накара да смекчи риториката или поне да го информира кога ще е следващото му изригване. — Изплашен съм до смърт — призна Артър, — че целият бълвоч за „расистките потисници“ само ще вбеси Апелативния съд.

— Не мислиш ли, че трябва да те оставят да продължиш? Не може да игнорират Ерно, без да е бил изслушан по пълната процедура. Не казва ли на практика това и Харлоу?

Артър бе на същото мнение, но бе преживявал достатъчно неуспехи в кариерата си, опитвайки да се досети какво ще решат съдиите.

Когато епизодът свърши, Сюзан дойде за десерта. Оказа се, че обожава тестените сладкиши. После измиха чиниите и прибраха всичко по полиците. Преди да излязат от апартамента, Артър отвори фризера и сложи в него остатъците от задушеното.

Тръгнаха надолу по тъмното стълбище: Артър водеше, Джилиан беше последна. Тези стари блокове бяха масивни като бомбоубежища, но бе явно, че отдавна никой не ги поддържа. На места мокетът беше протрит до скъсване, а стените бяха нашарени от амебоидни петна по местата, където някой някога бе измазвал с гипс, без да се главоболи и да боядисва.

Понеже, с изключение на работата и вижданията със сестрите си Джилиан рядко намираше повод да излиза, бе очаквала с известно нетърпение тази вечер и не беше разочарована. Беше й доставило голямо удоволствие, впрочем, както и предния път, да наблюдава умелия начин, по който Артър се справяше със сестра си, търпението му и явната му обич към нея.

По обратния път Сюзан разказа в максимални подробности събитията от епизода на „Стар Трек“. Като всички затворнички, Джилиан бе гледала достатъчно телевизия, така че зададе няколко внимателно формулирани въпроса за Кърк, Спок и Скоти, на които Сюзан отговори с готовност. Когато стигнаха „Франц Сентър“, Джилиан слезе от колата, за да се сбогува и да заеме мястото на Сюзан отпред. И в този кратък миг, на тротоара, за кратко се запозна с другата Сюзан Рейвън. Тя подаде неуверено ръка и здраво, даже прекалено силно, стисна ръката на Джилиан. И я погледна без притеснение и без да отмества поглед и Джилиан почувства, че този път я оценяват по съвсем различен начин.

— Беше ми приятно да те видя пак — каза Сюзан. — Доволна съм, че Артър има толкова мила приятелка.

Артър влезе със Сюзан, а Джилиан остана пред входа и запали цигара. Беше трогната и странно развълнувана. Когато Артър излезе, Джилиан, която не помнеше някога да е плакала, трябваше да положи усилия, за да сдържи сълзите си. Артър, разбира се, забеляза това и докато пътуваха към дома на Дъфи, Джилиан трябваше да обясни, че най-сетне е видяла в Сюзан онова, което тя е могла да стане. Каза, че за момент е зърнала две очи, които надничат към нея от гъста гора. Артър обмисля думите й в продължение на няколко преки и накрая каза: