Скот Търоу - Обратими грешки

— Уф — каза накрая Мюриъл. — Това не е хубаво. Дали ти е хвърлял прах в очите, а?

— Вероятно. Всъщност беше доста притеснен. Заяви ми в прав текст, че никога няма да свидетелства срещу Ерно. И няма да признае нищо. — На масата имаше питки и Лари си намаза едната. — Да ти кажа право, той оставя добро впечатление на пораснал. Казва, че се бил преродил. На стената в офиса му има кръст колкото щата Кливланд и ми наду главата с религиозни дивотии.

Мюриъл погали чашата си и се намръщи.

— Не се дръж пренебрежително към Бог, Лари. — И когато той я погледна изненадано, добави: — Той съществува. Нещо… Той, Тя, То. Има го. Честно казано, с нетърпение чакам да отида на църква. И този час, когато съм там, е най-изпълващият за цялата ми седмица.

Не му казваше нищо неизвестно. Картината му бе ясна.

— Католицизмът уби религията за мен — каза Лари. — Свещеникът в енорията беше страхотен. Канехме го на вечеря. Момчетата го обожаваха. Можех да си приказвам с него цял ден и да не забележа кога се е стъмнило. Но в църква не стъпвам. Моля се в градината. И това е единственият момент, когато усещам, че мога да питам.

Той се усмихна неуверено и тя му отговори с подобна усмивка. Все пак Лари беше в известна степен изваден от релси от откритието, че тя се е променила. Някои от нещата, за които я бе чул да говори напоследък — Бог, бебета — го караха да се пита дали не са й трансплантирали нов мозък през последните десетина години. Много забавни неща ставаха с хората след четиридесетте, когато осъзнаеха, че мястото им на земята им е дадено назаем и не се притежава. Имаше някаква опасност… опасност, която той се затрудняваше да формулира, в откритието, че Мюриъл в някои отношения е омекнала.

Вместо да й възразява, Лари огледа ресторанта. Беше наполовина празен, с интериор в невероятна тропическа тема: палми, бамбукови парапети и така нататък. Всички посетители изглеждаха изморени. Просто им личеше. Само че кой можеше да нарече чистото легло и собствената стая лишение? И въпреки това да се откъснеш от дома и да се запилееш из места, където никога не си бил, изглеждаше тежка работа. „Има нещо дълбоко нездраво в това да загубиш връзката със земята, където си се родил“, мислеше си той. Някак, по някакъв необясним начин, всичко в живота му го дърпаше назад към градината.

Реши да потърси телефонен автомат. Безплатните му минути за междуградски разговори бяха на привършване, а полицията не плащаше никакви преразходи. От друга страна, налагаше се да предупреди у дома, че няма начин да се прибере тази нощ. На път за фоайето се замисли за Мюриъл. Беше се зачудил дали и Талмадж ходи с нея на църква, но не я попита, защото това щеше да наруши даденото в самолета обещание да не говори за него. Но и без да пита, знаеше вече достатъчно. Както и при другите, животът на Мюриъл бе, меко казано, сложен. Но все пак изпита мрачно задоволство: Мюриъл вярваше, че зад реда във Вселената стои Бог. В най-тежките моменти от живота си Лари вярваше, че това е възмездието.

— Имаме проблем — каза Мюриъл, когато Лари се върна. — Бомбата падна: Харлоу вярва на Ерно.

— Мамка му! — изруга Лари. Тя му разтълкува решението, което Керъл й бе прочела по телефона. — Мамка му — повтори Лари. — А другите съдии… те нали не са длъжни да се съобразяват с това?

— Апелативния ли имаш предвид? Не теория не са. Но те не са го видели да дава показания. Докато Харлоу го е видял с очите си. Това не им оставя друг избор, освен да приемат мнението му, освен ако не излезем с нещо, което да изкара Ерно лъжец. Само че днешната история с Колинс като че ли не ни помага особено. В мига, в който кажа на Артър, той ще се просне в краката ми и ще започне да ме умолява незабавно да дам на Колинс имунитет.

— И?

— Не му се отваря парашутът. Даването на имунитет е прерогатив стриктно на прокуратурата. На него това само би му помогнало да предостави на Апелативния съд нова информация.

— Няма да казваш на Артър нищо. Обещах на Колинс, че говорим стриктно извън протокола. За Артър или който и да било друг този разговор изобщо не се е състоял.

— Това означава, че не можем да го използваме срещу Колинс. Но сме длъжни да съобщим за него на Артър.

— Защо?

Беше сложно. Започна да обяснява логиката на глас. В правен аспект, стриктно погледнато, задължението да се съобщава за откриването на благоприятни за защитата обстоятелства се отнасяше само до процеса. Но понеже Колинс отказваше да даде показания, изявленията му пред Лари попадаха в категорията „неприемливи слухове“.