Дийн Кунц - Добрият

В кривото око на лещата се появи мъж, обърнат гърбом и разглеждащ вратите в източната част на коридора. После той погледна в посоката към Тим.

Макар и разкривено, в лицето му можеше да се разпознаят чертите на убиеца с армията от превъплъщения.

Гладкото розово лице. Неувяхващата усмивка. Очите му като водосточни канали.

Деветмилиметровият пистолет не беше достатъчно мощен да застреля Кравет през вратата.

Освен това дори този убиец да зашиеше, щеше да бъде нает друг. И тогава Тим нямаше да има предимството да знае как изглежда новият враг.

Той се дръпна от вратата, обърна се и се втурна към леглото, където Линда беше престанала да бълнува.

Планът му изведнъж заприлича повече на хвърляне на зарове, отколкото на стратегия.

Той сложи ръка на рамото на Линда, тя се отърси моментално от съня, сякаш беше завършила същото училище по оживяване като него.

Тя се изправи в леглото и стана, докато Тим успее да каже:

— Той пристигна.

В разгара на действията Крейт се чувстваше бог — в него нямаше и следа от съмнения или задръжки. Знаеше какво е нужно да се прави и какво му се иска и в моменти като този се изпълняваха и нуждите, и желанията му.

След като напусна стълбището и затвори вратата след себе си, той измъкна глока от новия кобур. Оръжието лежеше в отпуснатата му ръка, докато той се движеше по коридора.

Стаите с нечетни номера се намираха вдясно, с четните — вляво, по западната стена. Номер 308 беше петата врата от стълбището.

Според хотелските документи Кариър и жената се бяха регистрирали преди три и половина часа. За разлика от Крейт, те не бяха си отспали до четири часа следобед в понеделник, за да се подготвят за събитията през нощта. Умората щеше да ги накара да повярват, че за момента не са в опасност.

Успехът на Крейт се дължеше най-вече на факта, че хората не могат да понасят реалността. Щом се отдадяха на желанието да приемат каквото им се ще за действителност, той се появяваше като с шапка-невидимка, защото той беше действителността, която те отказваха да видят.

Изкачвайки се по стълбите, той бе спрял на втория етаж да провери ключалките на вратите. Хотелът беше заменил старите брави с електронни.

Неговият любим ЛокЕйд не можеше да му послужи тук, но той се беше подготвил за такъв случай.

Още докато вървеше по стълбите, беше спрял за миг да извади от портфейла си нещо, което приличаше на карта за постоянен клиент в голям магазин. Всъщност това беше скенер, който можеше да разчете и повтори кода за отваряне на всяка електронна ключалка.

За разлика от ЛокЕйда, тази карта не се продаваше дори на органите на закона. Никой не можеше да я купи. Тя се даваше като знак на благоразположение.

Крейт стигна до 308 и веднага пъхна картата в ключалката. Не я извади, когато червената светлинка се смени със зелена — докато картата беше вътре, ключалката щеше да стои отворена.

ЛокЕйдът вдигаше много малко шум при употреба. Скенерът не вдигаше никакъв.

Пистолетът имаше бутон, който позволяваше да се превключва на полуавтоматичен или автоматичен режим. Макар че обикновено Крейт предпочиташе проста тактика и просто оръжие, той сложи глока на автоматичен режим.

Стиснал пистолета с две ръце, уверен, че предпазната верига ще бъде закачена, той отстъпи крачка назад и ритна вратата с всичка сила възможно най-високо.

Пластината върху рамката се откърти, вратата изхвърча напред и Крейт се втурна в стаята, полуприведен, с протегнати ръце, притиснал леко спусъка, насочвайки дулото ту наляво, ту надясно и отстранявайки се от пътя на вратата, която се блъсна в стената и отскочи обратно.

Две легла. Едното леко измачкано. Другото с отхвърлена кувертюра. Лампа на нощното шкафче.

Нито следа от господина и госпожата. Може да са били будни и да са чули изскърцването на вратата на стълбището.

Само две места за бягство — балконът и банята.

Вратата на банята — полуотворена. Вътре — тъмно.

Накланяйки се в посоката на глока, за да компенсира дърпането към земята от тежестта на заглушителя, той изстреля един кратък откос в мрака на отвора, разбивайки огледало и може би няколко плочки на стената и обсипвайки банята с дупки от рикошети и с шрапнели. Един от изстрелите продупчи вратата.

Ритането на пистолета беше слабо, сякаш заглушителят го омекотяваше. Недостатъчно силен шум да събуди спящите, ако имаше такива. Нула искри от дулото.

Никакви писъци от банята. Никаква стрелба в отговор. Там нямаше никого. Проверката по-късно.