Дийн Кунц - Добрият

Само че сега не беше един от тези моменти.

Когато колата престана да се движи, той врътна ключа, но моторът не угасна. Колкото и да бе странно, само тази част от електрическата система се беше повредила.

Изпод колата се надигна задушливата миризма на разлят бензин. Без съмнение работещият мотор или някоя жица на късо щяха да се наговорят по някакъв начин да запалят шевролета.

Той въздъхна от раздразнение, че вселената бе устроена така, че понякога да осуетява намеренията му. Какво да се прави, никой не му беше обещал рози и карамфили без бодили, а тъкмо обратното.

Заради закачената за колата кофа за боклук Крейт не можеше да излезе от шофьорската врата. Когато се премести на другата седалка, вратата от тази страна се оказа заклещена, навярно рамката се беше изкривила.

Би могъл да се прехвърли на задната седалка и да опита вратата там, но той имаше достатъчно опит, за да познае кога космическите сили са му раздали лоши карти. И тази врата щеше да се окаже повредена и междувременно колата щеше да е пламнала, което щеше да се види смешно и забавно на някои, но щеше да послужи като явна пречка за изпълнението на мисията му.

Той извади своя СИГ П245 и стреля три пъти в предното стъкло, което се разпука и разтопи като кора от лед. Оръжието беше заредено с патрони с калибър 11 мм, така че дори на разстояние до края на уличката, ако уцелеше някой минаващ сводник или млада майка, или поп, каквото му паднеше според късмета, щеше да им отнесе главата.

Прибра пистолета обратно в кобура, внимавайки да не нарани ръцете си, защото бяха жизненоважни за работата му, изсука се покрай контролното табло и се стовари върху капака на шевролета, с каквото достойнство можа да събере.

Жената беше стигнала до ъгъла и беше завила наляво или надясно извън кръга на полезрението му.

Крейт тръгна по следите й с широки и бързи крачки, но не се затича. Гонитба, в която се налага да се затичаш, е най-вероятно вече загубена.

А и човек, когато тича, няма вид на владеещ положението. Той дори може да създаде впечатление, че е обзет от паника.

Впечатленията не са реалност, но често могат да послужат за убедителна алтернатива. Човек в повечето случаи е в състояние да контролира впечатленията, които създава, но фактите са си факти.

Когато фактите се окажат прекалено сурови, човек може да изкове една жизнерадостна версия на ситуацията и да покрие фактите все едно е покрил изхабена стара машина за препичане на хляб под плетена калъфка с образа на котенца по нея.

Външният вид на нещата беше валутата, с която се боравеше в професията на Крейт.

Крачейки бързо, но без да тича, с култивираната си усмивка на лице, той стигна до ъгъла и стъпи на тротоара на голямата улица. Огледа се надясно, после наляво и видя форда спрян под ъгъл до тротоара и жената да се качва в него.

От тринадесетина метра с този пистолет той можеше да уцели поне номерата на мишената в стрелбището и всички попадения щяха да бъдат събрани около една точка.

Фордът се намираше най-малко на 27–32 метра и той закрачи на изток по тротоара, за да се приближи до целта.

Пълнителят на пистолета му беше шестзаряден. Бяха му останали три патрона вътре и нямаше други.

Тъй като първоначално плановете бяха убийството да се представи като завършек на жестоко сексуално нападение, той не беше се канил да я застреля. Не беше сметнал за необходимо да се запаси добре е патрони.

Ситуацията се беше променила.

Вече му оставаха едва осемнадесет метра, когато те го забелязаха. Фордът тръгна назад, изви към платното и зафуча заднешком на изток.

Ако зад Кариър се бяха появили автомобили, пътуващи на запад, той щеше да се сблъска с тях или поне щеше да се забави катастрофално. Но тази нощ колелото на космическите сили се въртеше в негова полза и той се придвижи безпрепятствено до пресечката, завъртя се около опашката си и литна на юг по пресечката извън обхвата на полезрението му.

Дори и този обрат не накара Крейт да изръмжи от ярост или да изругае. Въпреки разочарованието той продължи да се усмихва, прибра пистолета в кобура още веднъж и не престана да крачи по тротоара, макар и не тъй бързо както преди.

Колкото и да беше различен от хората и да ги превъзхождаше, както много често бе доказвано през други дни, все пак на него му се полагаше достойно място в този жалък свят. Всъщност той заемаше възвишено положение. Нещо като престолонаследник под прикритие.

Бидейки върховен владетел на земния свят, негов дълг беше да се държи както подобава на ранга му, с нужната благовъзпитаност, с добрия вкус, благородството и мълчаливата увереност, внушаващи непрестанно чувството за мощ и неумолима целенасоченост.