Майкъл Конъли - Плашило

Изправих се, бързо се върнах на работното си място и прерових кошчето с пощата си в търсене на прессъобщението на Полицейското управление на Санта Моника след ареста на Уинслоу. Накрая го намерих и седнах да препрочета четирите абзаца. След като вече бях запознат с транскрипцията на разпита, разбирах, че полицията е подвела медиите да разпространят невярна информация.

Полицията на Санта Моника съобщи, че шестнайсетгодишен член на улична банда от Южен Лос Анджелис е задържан за убийството на Дениз Бабит. Младежът, чието име се пази в тайна поради възрастта му, е отведен в центъра за задържане на непълнолетни в Силмар.

Според говорител на полицията детективите се насочили към заподозрения след идентифицирането на пръстови отпечатъци, снети от автомобила на жертвата при откриването на трупа й в багажника в събота сутринта. Той е задържан за разпит в неделя в жилищния комплекс Родия Гардънс в Уотс. Смята се, че отвличането и убийството са извършени там.

На заподозрения са повдигнати обвинения в убийство, похищение, изнасилване и грабеж. В самопризнанията си той казал на следователите, че преместил колата с трупа в багажника на крайбрежен паркинг в Санта Моника, за да не се усъмнят, че Бабит е убита в Уотс.

Полицейското управление на Санта Моника изказва благодарност на Лосанджелиското полицейско управление за задържането на заподозрения.

Не можеше да се каже, че прессъобщението е невярно. Ала когато човек го погледнеше с критично око, ставаше ясно, че нарочно внушава невярно заключение — че са направени пълни самопризнания за убийството, което изобщо не отговаряше на истината. Адвокатът на Уинслоу беше прав. Съдът нямаше да приеме „самопризнанията“ и имаше голяма вероятност клиентът му да е невинен.

Светият Граал в областта на разследващата журналистика може и да е свалянето на президента, обаче в скромния занаят на криминалния репортер оневиняването на „виновен“ има същата сила. Не ме интересуваше Сони Лестър с неговия цинизъм. Измъкването на невинно хлапе от затвора биеше всичко останало. Съдебните заседатели може още да не се бяха произнесли по нито едно от обвиненията срещу Алонзо Уинслоу, ала медиите вече го бяха заклеймили.

Аз бях участвал в неговото линчуване и сега виждах, че имам шанс да променя положението и да постъпя както трябва. Имах шанс да го спася.

Сетих се за нещо и потърсих разпечатките на Анджела. После си спомних, че съм ги изхвърлил. Бързо слязох в бюфета и отидох право при кошчето, в което бях пуснал листовете, дадени ми от младата репортерка в знак на примирие. Тогава само ги прегледах и реших, че няма начин публикациите за други мъртъвци, открити в автомобилен багажник, да имат каквото и да е отношение към материала за сблъсъка между един предполагаем шестнайсетгодишен убиец и неговата жертва.

Сега не бях съвсем сигурен. Някои подробности от случаите в Лас Вегас вече не ми се струваха далечни в светлината на заключенията ми от така наречените самопризнания на Алонзо.

Свалих капака на кошчето и установих, че имам късмет. Разпечатките лежаха най-отгоре върху боклука от деня и бяха напълно годни за използване.

Хрумна ми, че мога просто да вляза в Гугъл и да повторя търсенето на Анджела, вместо да ровя в кофите за смет, но тъй или иначе вече го бях направил, а и така щеше да стане по-бързо. Извадих разпечатките и тръгнах към една от масите с намерението да ги препрочета.

— Ей!

Обърнах се и видях дебелана с мрежичка за коса, зяпаше ме гневно, опряла юмруци на кръста си — в смисъл на това, което при нея минаваше за кръст.

— Така ли ще го зарежеш?!

Обърнах се и видях, че съм забравил капака на кошчето на пода.

— Извинявайте.

Върнах се, сложих капака на мястото му и реших, че е по-добре да се заема с разпечатките горе. Редакторите поне не носеха мрежички за коса.

Върнах се на бюрото си и повторно прегледах купчината листове. Анджела беше намерила няколко репортажа за трупове, открити в багажници. Повечето бяха доста стари и нямаха връзка с убийството на Дениз Бабит. За разлика от петте публикации в „Лас Вегас Ривю Джърнъл“. Въпреки че повтаряха почти една и съща информация, те съдържаха сведения за арестуването и съдебния процес на мъж, обвинен, че е убил бившата си съпруга и е скрил трупа й в багажника на колата си.

Оказа се, че случайно познавам автора на репортажите. Рик Хайкс работеше в „Лос Анджелис Таймс“, преди да го отнесе една от първите вълни съкращения.