Майкъл Конъли - Плашило

В сряда няколко местни активисти зададоха въпроса защо преди убийството не е направен опит за овладяване на търговията с наркотици и свързаните с нея престъпления в комплекса. Те подчертаха, че жертвата е бяла жена, докато почти всички местни жители са афроамериканци.

„Хайде да си го признаем, това просто е по-редната форма на полицейски расизъм — заяви пастор Уилям Тречър, който ръководи Асоциацията на свещениците в Южен Лос Анджелис. — Те не обръщат никакво внимание на Родия Гардънс и оставят комплекса да се превърне в развъдник на наркопласьори и банди. После убиват онази бяла жена, която трови тялото си с наркотици и си изкарва прехраната, като се съблича. И какво се случва? Акция. Къде беше полицията преди това? Къде беше акцията? Защо трябва да извършат престъпление срещу бял, за да се обърне внимание на проблемите на чернокожата общност?“

Говорител на полицията отрече расизмът да има нещо общо с акцията и напомни, че такива операции многократно са провеждани в Родия Гардънс.

„Кой ще възрази срещу прочистването на улиците от наркопласьори и бандити?“ — попита капитан Арт Гросман, който е ръководил операцията.

Дотук Карвър не усещаше никаква заплаха за себе си. И все пак това не обясняваше защо някой от „Таймс“, най-вероятно Кук или Макавой, е въвел израза „труп в багажник“ в интернет търсачка. Дали просто са проявили усърдие и са се застраховали отвсякъде? Или имаше още нещо? Провери предишните два материала в архива, в които се споменаваше ключовият израз, и се оказа, че са написани от Макавой. И двата бяха репортажи по случая с Дениз Бабит, първият за откриването на тялото, а вторият, ден по-късно, за задържането на младия бандит по обвинение в убийството.

Неволно се усмихна, докато четеше как са приписали престъплението на хлапето. Това обаче не го накара да изостави предпазливостта си. Провери името на Макавой в архива и получи стотици резултати — публикации, всички посветени на престъпността в Лос Анджелис. Криминален репортер. Всички материали завършваха с неговия имейл адрес: JackMcEvoy@latimes.com.

Въведе в търсачката и Анджела Кук и получи много по-малко попадения. Тя пишеше за „Таймс“ от няма и половин година и първият й криминален репортаж датираше едва от предишната седмица. Събитията, които беше отразявала дотогава, варираха от стачката на работниците в чистотата до конкурс по бързо хранене. Явно нямаше конкретен ресор — до тази седмица, когато се изявяваше в съавторство с Макавой.

— Той я учи на занаята — каза Карвър на глас.

Предполагаше, че Кук е млада, а Макавой — стар. Това я правеше по-лесната мишена. Рискува и влезе във Фейсбук, като използва фалшива самоличност. И естествено, Кук имаше страница. Съдържанието не беше предназначено за публична консумация, но имаше снимка. Хубавица с руса коса, подвита под брадичката. С тъмносини очи и умело нацупени устни. Това цупене, помисли си Карвър. Можеше да го промени.

Портретната снимка показваше само лицето й. Обзе го разочарование, че не може да види цялото й тяло. Особено дължината и формата на краката й.

Затананика си. Това винаги го успокояваше. Песните от 60-те и 70-те, когато беше момче. Хардрок, под чиито звуци жената можеше да танцува и да покаже тялото си.

Продължи да търси и установи, че преди няколко години Анджела Кук е зарязала страницата си в Майспейс, но без да я изтрие. Освен това намери професионален профил в Линкдин, а оттам стигна до истинско съкровище — блог, наречен www.CityofAngela.com, който представляваше дневник на живота и работата й в Лос Анджелис.

В последния си запис в блога тя развълнувано разказваше, че са й поверили полицейския и криминалния ресор и за този пост я обучава ветеранът Джак Макавой.

Карвър винаги се удивляваше на доверчивостта и наивността на младите. Те не вярваха, че някой е в състояние да свърже отделните точки. Мислеха си, че без никакви последици могат да разголват душата си в интернет, да качват снимки и данни. От блога й той получи цялата нужна му информация. Родният й град, студентското й дружество, даже името на кучето й. Знаеше, че любимата й група е Дет Каб фор Кюти, а любимата й храна — пицата в ресторант на име „Моца“. Сред всевъзможни безполезни сведения откри рождения й ден и научи, че за да вземе любимата си пица от любимия си ресторант, Анджела Кук трябва да измине само две преки от апартамента си. Карвър обикаляше около нея, а тя изобщо не подозираше. И с всеки следващ път той се приближаваше все повече.