Майкъл Конъли - Плашило

Красивата наследница на Паркър Сентър се издигаше на две преки, точно до „Таймс“ на Спринг Стрийт. Щеше да е модерна, просторна и технически съвършена. И още петдесет години щеше да служи вярно на Управлението и града. Аз обаче нямаше да присъствам на откриването й. Там щеше да е моята красива наследница.

Докато се качвах с раздрънкания асансьор на шестия етаж, реших, че така и трябва да бъде. Паркър Сентър щеше да ми липсва, защото бях като него. Остарял и изостанал от времето.

Стигнах до голямата зала в съседство с кабинета на началника на полицията. Пресконференцията вече течеше. Проправих си път покрай униформения полицай на прага, взех от него разпечатаното официално изявление, направих неохотен реверанс под редицата телевизионни камери покрай задната стена и се настаних на едно свободно място. Случвало ми се е да присъствам в тази зала, когато е имало само правостоящи. Днес, тъй като се отнасяше за акция за наркотици, нямаше много журналисти. Преброих представители на пет от деветте местни телевизионни канала, двама радиорепортери и шепа колеги от вестниците. Анджела си водеше записки на втория ред. Реших да прочета официалното изявление, за да набера скорост.

То се състоеше само от един дълъг абзац, излагащ фактите, които началникът на полицията и шефът на отдела за борба с дрогата допълнително щяха да разяснят по време на пресконференцията.

След убийството на Дениз Бабит, което най-вероятно е извършено някъде в жилищния комплекс Родия Гардънс, отдел „Борба с наркотиците“ в Южното бюро на ЛАПУ проведе едноседмично интензивно наблюдение на търговията с наркотици в комплекса и по време на нощна акция арестува шестнайсет заподозрени пласьори — единайсет пълнолетни членове на банди и петима непълнолетни. При обиск в дванайсет апартамента са иззети различни количества хероин, кокаин и метамфетамин. Полицията в Санта Моника и следователите от Окръжна прокуратура изпълниха три заповеди за обиск, свързани с разследването на убийството, в търсене на допълнителни улики срещу шестнайсетгодишния заподозрян извършител и евентуалните му съучастници.

Пред очите ми бяха минали хиляди официални изявления и се бях научил да чета между редовете. Когато не посочваха точното им количество, иззетите наркотици обикновено бяха толкова малко, че ги беше срам да го споменат. Знаех също, че когато се говори за „търсене“ на допълнителни улики, такива най-вероятно не са открити. Иначе щяха да подчертаят факта, че при изпълнение на заповедите са събрани още доказателства.

Всичко това не представляваше особен интерес за мен. Адреналина ми покачваше фактът, че акцията е проведена в отговор на убийството и със сигурност ще предизвика расови противоречия. Което щеше да ми помогне да пробутам своя „дългосрочен“ репортаж на началниците си.

Погледнах към подиума точно когато началникът на полицията даваше думата на Гросман. Капитанът се изправи зад микрофона и започна изказването си, придружено от пауърпойнт презентация за акцията. На екрана вляво от катедрата бяха показани полицейски снимки на арестуваните пълнолетни и повдигнатите срещу всеки от тях обвинения.

Гросман премина към конкретните детайли на операцията. В 06:50 шестчленни полицейски групи едновременно атакували дванайсет апартамента. Имало само един пострадал — полицай, който станал жертва на странен инцидент, тъй като се оказал на неподходящо място в неподходящ момент: бързал да заобиколи една от сградите в комплекса, за да заварди задния вход, когато заподозреният вътре бил събуден от тропането на вратата и изхвърлил рязана пушка през прозореца, за да не го обвинят в незаконно притежаване на оръжие. Тя ударила минаващия отдолу полицай по главата и го повалила в безсъзнание. Оказана му била помощ от парамедици и щял да остане за наблюдение още един ден в болница.

На екрана се появи снимката на бандита, който предишния ден ми беше измъкнал петдесет долара. Капитанът го представи като двайсетгодишния Дарнел Хикс и го характеризира като „уличен бос“, за когото продавали дрога неколцина по-млади мъже и момчета. Изпитах известна радост, като видях лицето му на големия екран. В репортажа за утрешния брой щях да поставя името му на първо място от арестуваните и това щеше да е моят „крипуок“ към него.

В продължение на още десет минути Гросман изложи подробностите, които искаше да съобщи Управлението, после даде думата за въпроси. Двама телевизионни репортери му отправиха леки топки, които той спокойно отби. Никой не му зададе трудния въпрос, така че вдигнах ръка. Капитанът, разбира се, ме забеляза. Познаваше ме и знаеше къде работя. И че моята топка няма да е лека. Затова продължи да оглежда редовете, навярно с надеждата още някой телевизионен тъпак да вдигне ръка. Само че не извади късмет и нямаше друг избор, освен да ми даде думата.