Майкъл Конъли - Деветте дракона

— Няма значение. Точно тогава имаше нужда от сън. Пък и сънят винаги е полезен. Действа лечебно.

Тя кимна и неловко се огледа наоколо. Обикновена стая за гости. Легло, скрин и нощно шкафче с лампа.

— Утре ще ти купим телевизор. От ония с плоските екрани. Както и компютър и бюро. Ще трябва да пазаруваме много неща.

— Май ще имам нужда от нов мобилен телефон. Куик взе моя.

— Да, ще ти вземем и нов апарат. Старата ти СИМ-карта е в мене, тъй че няма да изгубиш контактите си.

Маделин го погледна и той разбра, че е сбъркал.

— Взел си моята СИМ-карта?! От Куик ли? Сестра му беше ли там?

Бош успокоително вдигна ръце и поклати глава.

— Не съм се срещал с Куик и сестра му. Намерих телефона ти, но беше счупен. Взех само СИМ-картата.

— Тя се опита да ме спаси. Разбра, че Куик се кани да ме продаде, и се опита да му попречи. Обаче той я изхвърли от колата.

Хари я изчака да каже още нещо, но дъщеря му мълчеше. Искаше му се да й зададе много въпроси за брата, сестрата и всичко останало, но бащата в него надделя над ченгето. Сега не беше моментът. Тя трябваше да се успокои и да свикне с новата ситуация. По-късно щеше да има време да я разпита за Куик и Хъ като полицай и да й разкаже какво се е случило с тях.

Бош се вгледа в лицето й — емоциите й като че ли се бяха изчерпали. Имаше уморен вид, въпреки дългия сън в самолета.

— Всичко ще се оправи, Мади. Обещавам ти.

Тя кимна.

— Може ли да остана сама за малко?

— Разбира се. Това си е твоята стая. И без това трябва да се обадя на някои хора.

Хари се изправи и се насочи към вратата. Докато я затваряше зад себе си, той се поколеба и се озърна назад.

— Ще ми кажеш, ако имаш нужда от нещо, нали?

— Да, тате. Благодаря.

Бош затвори вратата и отиде в дневната. Той извади телефона си и позвъни на Дейвид Чу.

— Обажда се Бош. Извинявай, че те безпокоя толкова късно.

— Няма проблем. Как е там?

— Вече съм в Лос Анджелис.

— Върна ли се? А дъщеря ти?

— В безопасност е. Какво става с Чан?

Чу се поколеба, преди да отговори. Не искаше той да е приносителят на лошата вест.

— Ами, утре сутрин ще го пуснат. Нямаме доказателства, за да му повдигнем обвинение.

— Ами изнудването?

— Днес за последен път опитах с Ли и Лам. Прекалено ги е страх от триадата. Ли каза, че някой вече му се обадил и го заплашил.

За момент Бош се замисли за заплахата, която му бяха отправили по телефона в петък. Предположи, че е бил същият човек.

— Значи утре заран Чан излиза от следствения арест и отива на летището — каза той. — Качва се на самолета и повече никога няма да го видим.

— Струва ми се, че този път се провалихме, Хари.

Кипнал от гняв, Бош поклати глава.

— Мамка им на тия скапаняци!

Той се сети, че дъщеря му може да го чуе, отвори едното крило на плъзгащата се врата и излезе на задната веранда. Шумът от магистралата в прохода щеше да приглуши разговора.

— Канеха се да продадат детето ми — продължи детективът. — За органи.

— Господи! — възкликна Чу. — Мислех, че просто искат да те сплашат.

— Да бе, взели са й кръв и трябва да се е оказала подходяща за някого с много пари, защото планът се е променил.

— Е, може да са я изследвали, за да са сигурни, че е чиста, преди да…

Чу млъкна, осъзнавайки, че алтернативният сценарий не е много утешителен. Той промени темата.

— Тя върна ли се с теб, Хари?

— Нали ти казах, в безопасност е.

Бош знаеше, че детективът от ЗБАБ ще приеме неговия непряк отговор като липса на доверие, но в това нямаше нищо ново. След преживяния ден нищо не можеше да направи. Беше негов ред да заговори за друго.

— Кога за последен път си се чувал с Ферас или Гандъл?

— С партньора ти — в петък. Преди няколко часа разговаряхме с лейтенанта. И той се интересуваше какво е положението. И също е бесен.

Въпреки че наближаваше полунощ, движението и в десетте ленти на магистралата долу беше натоварено. Въздухът бе прохладен и свеж, добре дошла промяна след Хонконг.

— Кой ще съобщи на прокуратурата да го пусне? — попита Хари.

— Имах намерение да им се обадя утре сутрин. Освен ако не искаш да го направиш ти.

— Не съм сигурен къде ще съм сутринта. Обади им се ти, обаче изчакай до десет.

— Добре, но защо до десет?

— Така ще мога да отида там и да се сбогувам с господин Чан.

— Хари, недей да правиш нищо, за което после ще съжаляваш.

Бош за момент се замисли за последните три дни.

— Вече е късно.

Той затвори и остана облегнат на перилата, загледан в нощта. Определено се чувстваше някак си в безопасност у дома, ала не можеше да не мисли какво е изгубил и оставил след себе си. Сякаш гладните духове в Хонконг го бяха последвали отвъд океана.