Майкъл Конъли - Деветте дракона

— Да.

Когато донесоха поръчките им, двамата млъкнаха и лакомо се нахвърлиха на храната. Хари беше избрал ресторанта, масата и своето място така, че да може да наблюдава търговската зона и пропускателния пункт зад нея. Докато се хранеше, той зорко следеше за необичайни действия на охраната. Всяко движение на голям брой служители или претърсване щеше да го обезпокои. Нямаше представа дали вече се е появил на полицейския радар, но беше прорязал смъртоносна пътека през Хонконг и трябваше да внимава.

— Ще си ядеш ли картофките? — попита Мади.

Бош завъртя чинията си така, че тя да ги достига.

— Заповядай.

Когато дъщеря му се пресегна над масата, ръкавът й се повдигна и детективът видя превръзката на лакътя й. Той си спомни за окървавения тампон, който Елинор беше намерила в кошчето в банята в Чункин Маншънс.

Хари посочи ръката й.

— Какво е това, Мади? Кръв ли са ти взимали?

Тя постави другата си длан върху раната, сякаш така щеше да сложи край на темата.

— Трябва ли точно сега да говорим за това?

— Ще ми отговориш ли само на един въпрос?

— Да, Куик ми взе кръв.

— Исках да те попитам нещо друго. Къде беше, преди да те затворят в багажника и да те закарат при кораба?

— Не знам, в нещо като болница. Като лекарски кабинет. През цялото време бях заключена в една стая. Моля те, тате, не искам да говоря за това. Не сега.

— Добре, миличка, ще поговорим, когато искаш.

След като се нахраниха, те слязоха в търговската зона на долния етаж. От един магазин за мъжка мода Бош си купи пълен комплект ново облекло, а от спортния щанд — маратонки и накитници. Мади отклони предложението за нови дрехи и каза, че щели да й стигнат нещата от раницата й.

Следващата им спирка беше супермаркет, от който Мади си избра плюшена панда, която щяла да й служи за възглавница, и книга със заглавие „Похитителят на мълнии“.

После се насочиха към чакалнята за първа класа и се регистрираха за душкабините. Въпреки насъбралите се през дългия ден кръв, пот и мръсотия, Бош се изкъпа бързо, защото не искаше да се отделя задълго от дъщеря си. Преди да се облече, той провери раната на ръката си. Беше се затворила и вече хващаше коричка. Той сложи новите си накитници като двойна превръзка отгоре й.

Вече облечен, Хари вдигна капака на кошчето до мивката. Сви на топка старите си дрехи и обувки и ги зарови под хартиените кърпи и другите боклуци. Не искаше някой да забележи вещите му и да ги извади, особено обувките, с които бе стъпвал по окървавените плочки в Туен Мън.

Поосвежен и готов за дългия полет, детективът излезе навън и се огледа за дъщеря си. Не я видя в чакалнята и се върна да я почака пред входа на дамската баня. След петнайсет минути нямаше и следа от Маделин и той започна да се тревожи. Изчака още пет и отиде на рецепцията, където помоли служителката да прати някого вътре, за да провери как е дъщеря му.

Жената каза, че ще го направи лично. Бош я последва и остана да чака отпред. Когато вратата се отвори, чу звук от течаща вода. После се разнесоха гласове и рецепционистката скоро излезе навън.

— Още е под душа и каза, че всичко е наред. Щяла да се позабави още.

— Добре, благодаря.

Тя се върна на работното си място. Хари си погледна часовника. До качването им в самолета оставаше още половин час. Имаше време. Той се върна в чакалнята, седна на най-близкия стол до коридора, водещ към душкабините, и продължи да наблюдава.

Нямаше представа за какво си мисли Маделин. Знаеше, че дъщеря му се нуждае от помощ и че той е напълно безсилен да й я осигури. Главната му грижа беше да я заведе в Лос Анджелис и да започне оттам. Вече имаше предвид психолог, към когото щеше да се обърне.

Точно когато в чакалнята обявиха техния полет, Мади се появи по коридора. Тъмната й мокра коса бе пригладена назад. Носеше същите дрехи, които си беше облякла в колата, плюс суичър с качулка. Кой знае защо й беше студено.

— Добре ли си? — попита я Бош.

Тя не отговори. Просто спря пред него със сведена глава.

— Знам, глупав въпрос — рече Хари. — Готова ли си за полета? Току-що го обявиха. Трябва да вървим.

— Готова съм. Просто имах нужда от един дълъг горещ душ.

— Разбирам.

Напуснаха чакалнята и се насочиха към изхода. Докато се приближаваха, детективът не забеляза повече от обичайната охрана. Взеха им билетите, провериха паспортите им и те се качиха на борда.

Щяха да пътуват със самолет на два етажа. Пилотската кабина се намираше на горния, а салонът на първа класа — точно под нея в носа на самолета. Стюардесата ги осведоми, че няма други пътници в техния салон и могат да си изберат места. Настаниха се на първия ред и имаха чувството, че целият самолет е на тяхно разположение. Бош нямаше намерение да откъсва очи от дъщеря си, чак до Лос Анджелис.