Майкъл Конъли - Деветте дракона

Докато завършваше подготовката за излитане, пилотът обяви по аудиосистемата, че полетът ще продължи тринайсет часа — по-малко от полета за Хонконг, тъй като не се очакваше насрещен вятър. Обаче щяха да летят срещу самия ход на времето. Щяха да кацнат в Лос Анджелис в 21:30 в събота вечер, два часа преди да са излетели от Хонконг.

Детективът пресметна наум и установи, че за него това ще означава трийсет и девет часов ден. Най-дългият в живота му.

Накрая големият самолет получи разрешение за излитане и се понесе по пистата, набра скорост и с рев се издигна в тъмното небе. Скоро светлините на Хонконг изчезнаха под облаците и Бош задиша малко по-леко. Надяваше се никога повече да не се завърне там.

Дъщеря му се пресегна през пространството между седалките и го хвана за ръката. Той се обърна към нея и срещна погледа й. Пак се беше разплакала. Хари стисна дланта й и кимна.

— Всичко ще се оправи, Мади.

Тя кимна в отговор и продължи да го държи за ръка.

Когато достигнаха максимална височина, стюардесата дойде и им предложи храна и напитки, но двамата отказаха. Маделин гледа филм за вампири тийнейджъри, а после спусна облегалката си хоризонтално назад — едно от предимствата на първа класа — и се унесе.

Скоро потъна в дълбок сън и Хари си помисли, че е започнал някакъв вътрешен оздравителен процес. Войните на съня щурмуваха мозъка й и атакуваха лошите спомени.

Той се наведе и лекичко я целуна по бузата. Докато секундите, минутите и часовете течаха назад, Бош наблюдаваше съня й и мечтаеше за невъзможното — времето да се върне толкова, че целият ден да започне наново. Това беше само фантазия. В действителност животът му щеше да се промени също толкова, колкото и нейният. Сега тя бе с него. И той знаеше, че каквото и да е направил досега, Мади ще бъде неговият шанс за изкупление.

Ако успееше да я защищава и да й служи, щеше да компенсира всичко. Абсолютно всичко.

Наистина имаше намерение да бди над нея през цялата нощ. Ала накрая изтощението надделя и той също затвори очи. Скоро засънува някакво място край река. Имаше маса с бяла покривка и вятърът развяваше краищата й. Той седеше срещу Елинор и Маделин и двете му се усмихваха. Сън за място, което никога не беше съществувало и нямаше да съществува.

Последното препятствие беше митницата в Лос Анджелис. Митничарят на гишето рутинно прегледа паспортите им и тъкмо се приготви да им удари печатите, когато нещо на компютърния екран привлече вниманието му. Бош затаи дъх.

— Останали сте по-малко от един ден в Хонконг, господин Бош?

— Да, даже нямаше нужда да нося багаж. Отидох само да взема дъщеря си.

Митничарят разбиращо кимна с вид на човек, знаещ и други такива случаи. Той подпечата паспортите и погледна Маделин.

— Добре дошла в Лос Анджелис, млада госпожице.

— Благодаря — отвърна тя.

Когато стигнаха в къщата на „Удроу Уилсън Драйв“, наближаваше полунощ. Бош занесе раницата в стаята за гости и дъщеря му го последва. Познаваше тази стая — беше отсядала там при предишните си гостувания.

— След като вече ще живееш тук за постоянно, можем да променим всичко — рече Хари. — Знам, че в стаята си в Хонконг имаше много плакати и други неща. Можеш да правиш тук каквото поискаш.

В ъгъла бяха оставени два кашона с документи от стари следствия, които Бош бе преснимал.

— Ще ги изнеса — каза той.

Пренесе ги един по един в своята спалня. Докато сновеше назад-напред по коридора, Хари продължаваше да й говори.

— Знам, че няма самостоятелна баня, обаче втората баня в коридора е само за тебе. И без това не ми идват много гости.

След като приключи с кашоните, той седна на леглото и погледна дъщеря си, която все още стоеше в средата на стаята. Изражението й разкъса сърцето на Бош. Виждаше, че момичето най-после осъзнава действителността. Нищо че многократно беше изразявала желание да живее в Лос Анджелис. Сега оставаше тук за постоянно и щеше да й е мъчително трудно да приеме този факт.

— Искам да ти кажа нещо, Мади. Свикнал съм да бъда твой баща четири седмици годишно. Това беше лесно. Сега започва трудното. Ще правя грешки и трябва да си търпелива с мен, докато се уча. Но ти обещавам, че ще положа всички усилия.

— Добре.

— Искаш ли нещо? Гладна ли си? Или си уморена?

— Не, добре съм. Сигурно не биваше да спя толкова много в самолета.