Майкъл Конъли - Деветте дракона

У се обърна, за да размени шепнешком няколко реплики на скорострелен китайски с Ло.

— Няма защо да шепнете, господа — осведоми ги Холър, — ние и без това не ви разбираме.

У погледна американците.

— Бихме искали да разговаряме по телефона насаме, преди да продължим разговора — заяви той.

— С Хонконг ли? — попита Бош. — Там е пет часа сутринта.

— Няма значение — отвърна У, — трябва да се обадя.

Гандъл се изправи.

— Използвайте моя кабинет. Там никой няма да Ви безпокои.

— Много Ви благодаря, господин лейтенант.

Хонконгските следователи се изправиха.

— Още нещо, господа — спря ги Холър.

Изписалото се изражение на лицата им сякаш питаше „Сега пък какво?“

— Само исках вие и онзи, на когото ще се обадите, да знаете, че сме силно обезпокоени и от отношението към Сун И. Трябва да ви предупредя, че ще поддържаме връзка с господин Сун и ако не успеем да го намерим или научим, че личната му свобода по какъвто и да е начин е накърнена, възнамеряваме да повдигнем и тоя въпрос пред съда на общественото мнение.

Адвокатът се усмихна и направи нова пауза.

— Това е пакетна сделка, господа. Предайте го на вашите хора.

Той кимна, без да престава да се усмихва. Държанието му с нищо не издаваше явната заплаха, която се криеше в думите му. У и Ло също кимнаха в знак, че разбират какво иска да каже, и последваха Гандъл навън.

— Какво мислиш? — попита Бош, когато с Холър останаха сами. — Измъкнахме ли се?

— Да, така смятам — потвърди адвокатът. — Според мен всичко приключи. Случилото се в Хонконг си остава там.

Бош реши да не чака в заседателната зала завръщането на хонконгските детективи. Продължаваше да го безпокои словесната престрелка с партньора му и той отиде в отдела да потърси Ферас.

Ала него го нямаше и Хари се зачуди дали нарочно е излязъл да обядва, за да избегне нов сблъсък. Той погледна на бюрото си, за да види дали има служебна поща. Писма нямаше, но червената лампичка на телефона му мигаше. Беше получил съобщение. Все още не беше свикнал да проверява телефона си за гласова поща. В стария отдел в Паркър Сентър нямаха лични линии и всички съобщения отиваха на телефона на секретарката, която ги записваше на хартия и ги разпращаше под формата на служебни писма по бюрата. В случай че обаждането е спешно, жената лично издирваше детектива по пейджър или мобилен телефон.

Бош седна и въведе кода си в телефона. Имаше пет съобщения. Първите три бяха рутинни обаждания, свързани с други разследвания. Той си записа някои неща в настолния си бележник и изтри записите. Четвъртото беше оставено предишната вечер от детектив У от Хонконгското полицейско управление. Току-що бил кацнал и се настанил в хотела. Искаше да си уговори среща. Хари изтри и него.

Петото съобщение бе от Тери Соп от лабораторията по дактилоскопия. Беше оставено в 09:15 същата сутрин, приблизително по времето, когато Бош разпечатваше кашона с новото компютърно бюро на дъщеря си.

— Хари, направихме теста с електростатично усилване на твоята гилза. Свалихме отпечатък от нея и всички тук сме адски развълнувани. Идентифицирахме го в базата данни. Обади ми се при първа възможност.

Докато набираше номера на лабораторията, той надникна над стената на кабинката си и видя, че Гандъл води двамата хонконгски детективи обратно към съвещателната зала. Лейтенантът му махна с ръка и Бош вдигна показалец, показвайки му, че ще дойде след минута.

— Лаборатория по дактилоскопия.

— Може ли да говоря с Тери?

Изчака още десет секунди. Обземаше го все по-силна възбуда. Може и да бяха освободили По-Чин Чан и той спокойно можеше вече да е в Хонконг, но ако бяха открили неговия отпечатък върху гилзата на един от куршумите, с които е бил убит Джон Ли, играта се променяше. Това пряко го свързваше с убийството. Можеха да му повдигнат обвинение и да поискат заповед за екстрадиция.

— Тери.

— Обажда се Хари Бош. Току-що получих твоето съобщение.

— Вече се чудех къде си. Идентифицирахме отпечатъка от твоята гилза.

— Чудесно. По-Чин Чан ли е?

— В момента съм в лабораторията. Чакай да отида на бюрото си. Беше някакво китайско име, обаче не същото като на фиша с отпечатъка, който ми даде партньорът ти. Онзи отпечатък не съвпадаше. Ще те включа на изчакване.

Докато чакаше, Бош усети, че в следствената му теория се появява пукнатина.

— Идваш ли, Хари?

Той вдигна поглед над стената на кабинката. Гандъл го викаше от вратата на заседателната зала. Бош посочи телефона и поклати глава. Недоволен, лейтенантът се приближи към него.