Майкъл Конъли - Деветте дракона

— Това адвокатът ти ли е? — презрително попита Гандъл. — Казах ти да доведеш дъщеря си, не адвоката си.

— Хайде веднага да си изясним нещо, лейтенант — отвърна Бош. — Дъщеря ми не участва в тая игра. Господин Холър е тук, за да ме съветва и да ми помогне да обясня на хората от Хонконг, че не съм извършил престъпления по време на посещението си там. А сега искаш ли да ме заведеш при тях или да отида сам?

Гандъл се поколеба, после отстъпи.

— Насам.

Лейтенантът ги заведе в заседателната зала до кабинета на капитан Додс. Там чакаха двамата от Хонконг. При появата на Бош те се изправиха и му подадоха визитките си. Алфред Ло и Клифърд У. И двамата бяха от Бюрото за борба с триадите на Хонконгското полицейско управление.

Хари им представи Холър и му връчи визитките им.

— Имаме ли нужда от преводач, господа? — попита адвокатът.

— Не — отвърна У.

— Е, това е добро начало — отбеляза Холър. — Хайде да седнем и да обсъдим проблема.

Всички се настаниха около заседателната маса, включително лейтенантът. Пръв взе думата Холър.

— Ще започна с това, че моят клиент, детектив Бош, не се отказва от нито едно свое конституционно гарантирано право. Тук се намираме на американска територия и това значи, че той не е длъжен да разговаря с вас, господа. Детектив Бош обаче също е полицай и знае срещу какво ежедневно трябва да се борите вие. Противно на моя съвет, той е готов да разговаря с вас. Та ето как ще процедираме. Можете да му задавате въпроси и той ще се опита да ви отговори, ако аз сметна, че трябва. Разговорът няма да се записва, но ако желаете, можете да си водите бележки. Надяваме се след като приключим, да си заминете с по-ясна представа за събитията в Хонконг от миналия уикенд. Но едно е сигурно: няма да си заминете с детектив Бош. Неговото съдействие свършва с тази среща.

И Холър подчерта встъпителния си залп с усмивка.

Преди да дойде в Дирекция на полицията, Хари и Холър бяха останали близо час в линкълна на адвоката. Бяха паркирали при алеята за кучета край каньона Франклин и докато разговаряха, можеха да наглеждат дъщерята на Бош, която се разхождаше наоколо и галеше дружелюбните кучета. Когато приключиха, потеглиха направо за полицията.

Не действаха по пълно взаимно съгласие, но бяха разработили стратегия. Бързата проверка в интернет от лаптопа на Холър дори им осигури известен доказателствен материал. Бяха дошли готови да защитят Бош пред хората от Хонконг.

Като детектив, той балансираше по тънко въже. Искаше азиатските му колеги да узнаят какво се е случило, ала нямаше намерение да изложи себе си, дъщеря си или Сун И на опасност. Смяташе всичките си действия в Хонконг за справедливи. Бош обясни на адвоката, че по вина на други хора се е оказал в ситуации, в които се е налагало да убива, за да не бъде убит. Включително при срещата си с човека на гишето в Чункин Маншънс. Всички сблъсъци бяха завършвали с победа за него. В това нямаше нищо престъпно. Не и от негова гледна точка.

Ло извади химикалка и бележник и У зададе първия въпрос, което показа, че той е главният.

— Първо бихме искали да попитаме защо сте заминали за Хонконг толкова за кратко.

Бош сви рамене, като че ли отговорът е очевиден.

— За да доведа дъщеря си тук.

— В събота сутринта бившата ви съпруга е съобщила в полицията за изчезването на дъщеря ви — продължи У.

Хари впери очи в него.

— Това въпрос ли е?

— Беше ли изчезнала дъщеря ви?

— Доколкото знам, тя действително е била изчезнала, обаче в събота сутринта аз се намирах на десет хиляди и петстотин метра над Тихия океан. Не мога да ви дам сведения за това какво е правила бившата ми жена тогава.

— Ние смятаме, че дъщеря ви е била отвлечена от някой си Пън Чинцай. Познавате ли го?

— Никога не сме се виждали.

— Пън е мъртъв — съобщи Ло.

Бош кимна.

— Това не ме натъжава.

— Съседката на господин Пън, госпожа Фон-и Май, си спомня, че е разговаряла с вас в дома си в неделя — каза У, — с вас и господин Сун И.

— Да, почукахме на вратата й. Тя не ни помогна много.

— Защо?

— Сигурно защото не е знаела нищо. Нямаше представа къде е Пън.

У се наведе напред. Реакцията му беше ясна. Смяташе, че са пипнали Бош.

— Вие отидохте ли в апартамента на Пън?

— Почукахме и на неговата врата, но никой не отговори. След малко си тръгнахме.

Разочарован, У се отпусна назад.

— Признавате ли, че сте били със Сун И? — попита той.

— Естествено. С него бяхме.

— Откъде познавате този човек?