Майкъл Конъли - Деветте дракона

— По дяволите — изруга Бош, — трябваше да свършиш тая работа, Игнасио.

— Аз ли? Телефонът беше в тебе, Хари. Мислех, че ти си се заел с това.

— В мене беше, но ти се занимаваше със съдебните заповеди. Трябваше да провериш дали е направено, преди да си тръгнеш в петък.

— Глупости бе, човек. Мене ли обвиняваш?

— Обвинявам и двамата. Да, аз можех да го направя, обаче ти трябваше да провериш дали е свършено. Но не си проверил, защото си си тръгнал рано от работа и си забравил. Ти проваляш всичко, партньоре.

Ето, каза го.

— Това са пълни глупости, партньоре. Понеже не съм като тебе, не съм си изгубил семейството заради работата, не съм го изложил на опасност заради работата, ти смяташ, че провалям всичко, така ли? Не знаеш какви ги дрънкаш.

Тази словесна канонада смая Бош. Ферас беше улучил точно онова, което преживяваше през последните седемдесет и два часа. Накрая той се отърси и се взе в ръце.

— Игнасио — спокойно каза Хари, — така няма да се получи. Не знам кога ще се върна на работа, обаче, когато дойда, ще трябва да си поговорим.

— Добре. Ще те чакам.

— Естествено. Ти винаги си на бюрото си. До скоро.

Бош затвори, преди Ферас да успее да протестира срещу този последен изстрел. Беше убеден, че Гандъл ще го подкрепи, когато поиска нов партньор. Той се върна в кухнята да си вземе една бира и да разсее напрежението от разговора. Отвори хладилника и понечи да бръкне вътре, но в последния момент си помисли, че още е прекалено рано и ще шофира из Долината — нали с дъщеря си щяха да обикалят по магазините през останалата част от следобеда.

Хари затвори хладилника и тръгна по коридора. Вратата на стаята на Маделин беше затворена.

— Готова ли си да тръгваме, Мади?

— Преобличам се. Ей сега идвам.

Отговорът й прозвуча рязко, сякаш искаше да каже „Не ме безпокой“. Нямаше представа как да го разбира. Първо щяха да ходят до магазина за джиесеми, а после за дрехи, мебели и лаптоп. Щеше да купи на дъщеря си каквото поиска и тя го знаеше. И все пак Маделин се държеше сдържано и Хари не беше сигурен за причината. Течеше едва първият му ден като баща на цял щат, а вече се чувстваше като корабокрушенец.

На другата сутрин Бош и дъщеря му се заеха да сглобят някои от покупките си. Мади не беше на училище, защото записването й щеше да отнеме още един ден, докато документите се проврат през бюрокрацията на общинската училищна система — забавяне, което зарадва Хари, защото им оставяше малко повече време заедно.

Започнаха с компютърното бюро и стол, които бяха взели от „ИКЕА“ в Бърбанк. За четири часа бяха накупили училищни пособия, дрехи, електроника и мебели, които задръстиха колата на Бош и го изпълниха с угризение. За пръв път изпитваше такова чувство. Знаеше, че като купува на дъщеря си всичко, каквото му посочи или поиска, той се опитва да й купи щастие — и прошката, която се надяваше да дойде с него.

Беше преместил масичката настрани, за да може да пръсне частите на бюрото на пода в дневната. Според инструкциите, то можело да се сглоби само с един инструмент — малък ключ, който вървеше с него. Хари и Маделин седяха по турски на пода и се опитваха да се ориентират в схемата.

— Явно трябва да започнем, като монтираме страничните плоскости на плота — заяви тя.

— Сигурна ли си?

— Да. Виж, всичко, обозначено с единица, е част от първата стъпка.

— Според мен означава, че тия части са само по една.

— Не, защото двете странични плоскости са обозначени с единица.

— Аха.

Иззвъня телефон и те се спогледаха. Предишния ден Маделин беше получила нов джиесем, пак същия като на баща й. Само че още не си бе избрала свой тон на звънене и сега двата телефона имаха еднакви мелодии. През цялата сутрин й се обаждаха приятели от Хонконг, на които беше пратила есемеси, за да им съобщи, че е в Лос Анджелис.

— Май че е твоят — предположи момичето, — оставих моя в стаята си.

Бош бавно се изправи на крака. Коленете го боляха след седенето по турски. Успя да стигне до масата в трапезарията и да вдигне, преди оттатък да затворят.

— Хари, обажда се доктор Хинохос, как си?

— Работя, докторке. Благодаря, че отговаряш на съобщението ми.

Бош отвори плъзгащата се врата, излезе на верандата и затвори вратата след себе си.

— Извинявай, че ти се обаждам чак днес — каза Хинохос. — В понеделник тук винаги е напечено. Какво има?

Хинохос завеждаше Психологическия отдел на управлението, звеното, което осигуряваше психологическа помощ на служителите. С Хари се бяха запознали преди почти петнайсет години, когато й бяха възложили да му направи психологическа експертиза след сбиването му с неговия началник в Холивудския участък.