Майкъл Конъли - Деветте дракона

Отново си погледна часовника. Можеше да остане в отдела цяла нощ и да се опита да разгадае загадката защо Джон Ли е отделил тези два диска, а можеше и да се прибере вкъщи и да си почине. Човек не знаеше къде ще го отведе едно разследване и винаги трябваше да използва възможността за почивка. Освен това, нищо в тези дискове не предполагаше, че са свързани с убийството. Дискът от записващото устройство липсваше, а тъкмо той беше важен.

По дяволите, помисли си Бош. Реши да изгледа първия диск и да види дали ще успее да разгадае загадката. Той придърпа един стол от масата, настани се пред телевизора и настрои бързината на четири пъти по реалната. Сигурно щеше да му отнеме по-малко от три часа да превърти диска. После щеше да се прибере и да поспи няколко часа, за да може на сутринта да дойде на работа едновременно с всички останали.

— Речено-сторено — измърмори под нос Хари.

Нещо внезапно го събуди и той отвори очи. Отгоре го гледаше лейтенант Гандъл. Трябваха му няколко секунди, докато главата му се проясни и осъзнае къде се намира.

— Лейтенант?

— Какво правиш в моя кабинет, Бош?

Хари се надигна и седна на кушетката.

— Ами… гледах един видеозапис в заседателната зала и стана толкова късно, че нямаше смисъл да се прибирам вкъщи. Колко е часът?

— Почти седем, обаче това все още не обяснява присъствието ти в кабинета ми. Вчера на тръгване заключих вратата.

— Наистина ли?

— Да, наистина.

Бош кимна и се престори, че още не се е разсънил. Добре, че прибра шперцовете си в портфейла, след като отключи вратата. В целия сектор нямаше друга кушетка, освен тази в офиса на Гандъл.

— Може чистачката да е влизала и да е забравила да заключи — отвърна той.

— Не, поддържащият персонал няма ключ за тук. Виж, Хари, нямам нищо против колегите да спят на кушетката. Но вратата не е заключена без причина. Не мога да допусна някой да я отваря, след като съм я заключил.

— Прав си, лейтенант. Дали не може да поставим една кушетка и в общото помещение?

— Ще помисля, но проблемът не е в това.

Бош се изправи.

— Взимам си бележка. А сега се връщам на работа.

— Не бързай толкова. Разкажи ми за записа, който те е задържал тук цяла нощ.

Хари накратко му обясни какво е видял през петте часа, докато е гледал двата диска, и че Джон Ли неволно им е оставил сериозни улики.

— Искаш ли да ти заредя записа в заседателната зала?

— Хайде да изчакаме партньора ти и да го видим заедно. Първо иди да изпиеш едно кафе.

Бош остави Гандъл и мина през отдела. Помещението представляваше безличен лабиринт от работни места и звукоизолационни стени. Приличаше на застрахователен офис и обикновено беше толкова тихо, че Хари понякога не можеше да се съсредоточи. Още нямаше никого, но скоро щеше да започне да се оживява. Лейтенантът винаги пристигаше пръв. Така даваше пример на подчинените си.

Детективът слезе в кафенето, което отваряше в седем, ала в момента пустееше, защото повечето служители в полицейското управление още работеха в Паркър Сентър. Пренасянето в новата Дирекция на полицията напредваше бавно. Първо някои детективски отдели, после администраторите и накрая всички останали. Преходът течеше плавно и официално щяха да осветят сградата чак след два месеца. Затова и кафенето нямаше опашки, обаче и не предлагаха всичко от менюто. Бош си взе полицейска закуска — две понички и кафе. Поръча кафе и за Ферас. Изяде поничките набързо, докато слагаше сметана и захар в чашата на партньора си, после се качи с асансьора обратно горе. Както и очакваше, Игнасио вече седеше на мястото си. Бош остави едното кафе пред него и отиде на собственото си бюро.

— Мерси, Хари — каза Ферас. — Трябваше да се сетя, че ще дойдеш преди… ей, вчера носеше същия костюм. Само не ми казвай, че си работил цяла нощ.

Бош седна на стола си.

— Опънах се за няколко часа на кушетката на лейтенанта. В колко часа ще дойдат госпожа Ли и синът й?

— Казах им за десет. Защо?

— Мисля, че открих нещо, което трябва да проверим. Снощи изгледах двата диска от камерите в магазина.

— Какво откри?

— Вземи си кафето и ще ти покажа. Лейтенантът също иска да го види.

Десет минути по-късно Бош стоеше с дистанционното управление пред аудио-видео системата. Ферас и Гандъл седяха в края на заседателната маса. Той превъртя диска с надпис 01/09 до съответното място и замрази образа.

— Добре, извършителят е извадил диска от записващото устройство, тъй че нямаме запис на случилото се в магазина вчера. Останали са обаче два диска от двайсет и седми август и първи септември. Това е дискът от първи септември, точно една седмица преди убийството. Дотук всичко ли е ясно?