Майкъл Конъли - Деветте дракона

Както и очакваха, обиколката на квартала се оказа безрезултатна, но по-късно вечерта успяха да открият един вероятен заподозрян. В събота следобед, три дни преди убийството, господин Ли се спречкал с младеж, който според него редовно крадял стоки от магазина му. Според разказа на госпожа Ли и превода на детектив Чу, тийнейджърът гневно отрекъл да е крал каквото и да е и извадил расисткия коз, заявявайки, че господин Ли го обвинява само защото е чернокож. Това беше смехотворно, тъй като деветдесет и девет процента от клиентите на магазина бяха жители на този обитаван от чернокожи квартал. Ала Ли не се е обадил в полицията. Просто изпъдил младежа и му казал никога повече да не се връща там. По думите на госпожа Ли, на излизане тийнейджърът заплашил мъжа й, че ще дойде пак и ще му пръсне черепа. На свой ред Ли извадил пистолета си изпод щанда и го насочил към момчето, уверявайки го, че е готов за идването му.

Това означаваше, че младежът е знаел за оръжието, което собственикът на магазина е държал под щанда. И че ако наистина е искал да изпълни заплахата си, е трябвало да действа бързо, убивайки Ли, преди китаецът да посегне за пистолета си.

На другата сутрин госпожа Ли щеше да прегледа снимките на известните членове на банди и да се опита да разпознае тийнейджъра. Ако беше свързан с Престъпниците от Хувър Стрийт, най-вероятно имаха фотографията му.

Бош обаче не беше напълно убеден в тази версия. Някои детайли от местопрестъплението не предполагаха убийство за отмъщение. Нямаше съмнение, че трябва да проверят версията и да разговарят с хлапака, но Хари не очакваше да приключат разследването с него. Щеше да е прекалено лесно, а този случай не му се струваше от лесните.

До кабинета на капитана имаше заседателна зала с дълга дървена маса. Стаята се използваше главно като трапезария и от време на време за съвещания или разискване на случаи, в чието разследване участват повече следствени групи. Тъй като в отдела нямаше никого, Бош беше пръснал върху масата току-що пристигналите от криминалистиката снимки от местопрестъплението.

Фотографиите бяха подредени в мозайка от застъпващи се образи, пресъздаваща цялото местопрестъпление; нещо като творбите на английския художник Дейвид Хокни, известно време живял в Лос Анджелис — някои негови фотоколажи документираха сцени от Южна Калифорния. Хари познаваше фотомозайките и твореца, защото за кратко с Хокни бяха съседи в хълмовете над прохода Кауенга. Въпреки че никога не се бяха срещали, Бош се чувстваше свързан с него, тъй като имаше навика да подрежда снимките от местопрестъпленията в мозайка, позволяваща му да търси нови детайли и перспективи. Хокни правеше същото с произведенията си.

Докато проучваше фотографиите, отпивайки от чашата черно кафе, което си беше направил, погледа му веднага привлякоха същите неща, които му бяха направили впечатление в магазина. Бутилките „Хенеси“ най-отпред в средата зад щанда бяха непокътнати. Не можеше да повярва, че убийството е извършено от член на улична банда, защото се съмняваше, че освен да вземе парите, гангстерът няма да се почерпи с поне едно шише „Хенеси“. Конякът щеше да е негов трофей. И е бил напълно достъпен, особено ако убиецът се е надвесил над щанда или го е заобиколил, за да събере гилзите. Тогава защо да не си вземе и „Хенеси“?

Това означаваше, че търсят убиец, който не се интересува от коняк. Убиец, който не е гангстер.

Следващата интересна особеност бяха раните на жертвата. Дори само те изключваха непознатия крадец от списъка на заподозрените. Трите куршума в гърдите не оставяха съмнение, че целта е била смъртта на Ли. Само че нямаше изстрел в лицето и това предполагаше, че убийството не е мотивирано от гняв или отмъщение. Бош беше разследвал стотици убийства, повечето с огнестрелно оръжие, и знаеше, че когато има изстрел в лицето, престъплението най-вероятно е на лична основа и убиецът е познавал жертвата. Следователно и обратното можеше да се смята за вярно. Три изстрела в гърдите не бяха на лична основа. Ставаше дума за бизнес. Хари беше убеден, че крадецът не е техният човек. Търсеха някого, който можеше изобщо да не е познавал Джон Ли. Някой, който хладнокръвно е влязъл и изстрелял три куршума в гърдите на китаеца, а после спокойно е изпразнил касата, събрал си е гилзите и е отишъл в задното помещение, за да извади диска от записващото устройство.

Бош смяташе, че това не е първото престъпление на извършителя. На другата сутрин трябваше да потърси подобни случаи в района на Лос Анджелис.