Майкъл Конъли - Деветте дракона

— Какво ви кара да смятате така?

— Казахте, че сумата е двеста и шестнайсет долара, нали?

— Да. Ли му връща собствената му двайсетачка и му дава десет банкноти от двайсет долара и по една от десет, пет и един. Какво означава това?

— Рекетът на триадите се основава на седмични вноски от собствениците на малки магазини, които искат закрила, обикновено по сто и осем долара. Сумата двеста и шестнайсет е кратна на сто и осем. Двуседмична вноска.

— Защо сто и осем? Да не взимат ДДС? Може би пращат осемте долара на държавата?

Чу не обърна внимание на сарказма и отговори така, сякаш обясняваше на дете.

— Не, детектив, няма нищо общо с това. Позволете да ви изнеса кратък урок по история, за да разберете за какво става дума.

— Цял съм в слух.

— Триадите възникват в Китай през седемнайсети век. Монасите в манастира Шаолин били сто и тринайсет. Будистки монаси. Манджурските нашественици ги нападнали и избили почти всички. Останали петима, които създали тайни общества с цел да прогонят нашествениците, и така се родили триадите. През вековете обаче характерът им се променил. Зарязали политиката и патриотизма и се превърнали в престъпни организации. Подобно на италианската и руската мафия, те се занимават с рекет и „охранителен бизнес“. В чест на духовете на убитите монаси, вноската обикновено е кратна на сто и осем.

— Оцелелите монаси обаче са били петима, а не трима — отбеляза Бош. — Защо се наричат „триади“?

— Защото всеки от тях създал своя триада, Тян ди хюй, което означава „общество на небето и земята“. Всяка група имала знаме с триъгълна форма, символизиращо връзката между небе, земя и човек. Затова и започнали да ги наричат „триади“.

— Чудесно. А после са се прехвърлили тук.

— Те са тук много отдавна. Обаче не са се прехвърлили сами. Прехвърлили са ги американците. Дошли с китайските работници, докарани да строят железопътни линии.

— И сега тормозят собствения си народ.

— Общо взето, да. Но господин Ли е бил вярващ. Вчера видяхте ли будисткия олтар в склада?

— Не съм го забелязал.

— Попитах жена му. Господин Ли бил много набожен. Вярвал в духове. За него вноските за триадата може би са били нещо като жертвоприношения за дух. Дух на прародител. Разбирате ли, за вас всичко това е чуждо, детектив Бош. Ако откакто се помните част от парите ви отиват за триадата, също както данъците отиват за държавата, няма да се смятате за жертва. Това просто е даденост, житейски факт.

— Само че данъчните не ви прострелват в гърдите, ако не си платите.

— Да не смятате, че Ли е убит от този човек?

Чу посочи мъжа на екрана с почти възмутено изражение на лицето.

— Смятам, че това е най-сигурната версия, с която разполагаме в момента — сопна се Бош.

— Ами версията на госпожа Ли? За гангстера, който заплашил мъжа й в събота?

Хари поклати глава.

— Там нещата не се връзват. Ще искам да прегледа фотографиите и да разпознае хлапето, но мисля, че това е задънена улица.

— Не разбирам. Той е казал, че ще се върне и ще убие господин Ли.

— Не, казал е, че ще се върне и ще му пръсне черепа. Господин Ли е прострелян в гърдите. Това не е убийство в състояние на афект, детектив Чу. Не се връзва. Но не се безпокойте, ще го разследваме, даже да се окаже загуба на време.

Той изчака отговора на Чу, но младият детектив мълчеше. Бош посочи часа на екрана.

— Ли е убит по същото време в същия ден от седмицата. Логично е да приемем, че е правел вноските си редовно. И че този човек е бил там по време на убийството. Според мен това го прави и по-логичен заподозрян.

Стаята за разпити беше съвсем малка и затова бяха оставили вратата отворена. Бош отиде при нея и я затвори, после отново се обърна към Чу.

— Я ми кажи, вчера изобщо ли не знаеше за това?

— Не, разбира се.

— Госпожа Ли не ти ли спомена за вноските към местната триада?

Чу се вцепени. Беше много по-дребен от Хари, но позата му предполагаше, че е готов да се бие.

— Какво намекваш, Бош?

— Намеквам, че това е твоят свят и че трябваше да ми кажеш. Аз се натъкнах на рекета случайно. Ли е запазил диска, защото на него е бил записан крадец. Не заради рекета.

Сега двамата стояха на около половин метър един от друг.

— Вчера нищо не загатваше за такова нещо — заяви Чу. — Повикаха ме да превеждам. Ти не ми поиска мнението за нищо друго. И съзнателно ме изолира, Бош. Ако ме беше включил в разследването, може би щях да видя или чуя нещо.

— Глупости! Детектив си, не за да стоиш с пръст в устата. Не ти трябва покана, за да задаваш въпроси.