Майкъл Конъли - Петата поправка

Рохас ме погледна в огледалото.

— Каква боя?

Ваннайският участък се помещава в четириетажна сграда, в която освен това са офисите на полицейското командване в Долината и главният затвор, обслужващ северната част на града. Бях ходил там по работа й знаех, че както в повечето участъци на ЛАПУ, били те големи или малки, между мен и клиентката ми ще има много препятствия.

Винаги съм подозирал, че дежурните полицаи на регистратурата се избират от хитри началници заради способността им да объркват и дезинформират. Ако се съмнявате, идете в който и да е полицейски участък в града и кажете на посрещналия ви служител, че искате да подадете жалба срещу полицай. Вижте колко време ще му трябва да намери съответния формуляр. Дежурните обикновено са млади, тъпи и отчайващо некомпетентни или стари, упорити и напълно преднамерени в действията си.

На регистратурата във Ваннайския участък ме посрещна полицай в изпъната униформа с табелка, на която пишеше „Криминс“. Беше среброкос ветеран и следователно майстор на кухия поглед. Така че ми го отправи, когато се представих като адвокат и съобщих, че клиентката ми ме очаква в детективското бюро. В отговор дежурният сви устни и посочи ред пластмасови столове, където хрисимо трябваше да чакам, докато той не реши, че е време да позвъни горе.

Типове като Криминс ги използват, за да сплашват обществеността: хора, които правят точно каквото им се казва, защото прекалено ги е страх да правят нещо друго. Моя милост не е от тази общественост.

— Не, няма да се получи — троснах му се.

Криминс ме изгледа с присвити очи. Цял ден не му се беше опъвал никой, камо ли адвокат по наказателни дела — с ударение върху наказателни. В първия момент се задейства саркастичната му реакция.

— Така ли?

— Да, така. Затова вдигни телефона и се обади горе на детектив Кърлин. Кажи му, че Мики Холър се качва при него и ако не се видя с клиентката си до десет минути, просто ще пресека площада до съдебната палата и ще отида при съдия Милс.

Замълчах, за да оставя името да му окаже нужното въздействие.

— Сигурен съм, че знаеш за съдия Роджър Милс. За мое щастие той е бил адвокат по наказателни дела, преди да го изберат за съдия. Навремето не му е харесвало полицията да го разиграва и сега не му харесва, когато чува такива неща. Ще ви замъкне с Кърлин в съда и ще ви накара да обясните защо сте играли старата игра, като сте попречили на една гражданка да упражни конституционното си право на консултация с адвокат. Предишния път съдия Милс не прие дадените отговори и глоби оня, дето стоеше на твоето място, с пет стотака.

Криминс трудно следваше думите ми. Имаше вид на човек, който разбира само кратки изречения. Премигна два пъти и протегна ръка към слушалката. Поговори с Кърлин, после затвори.

— Нали знаеш пътя, умнико?

— Знам го. Много благодаря за помощта, полицай Криминс.

— До скоро виждане.

И насочи показалец към мене като оръжие, все едно последният изстрел е негов, за да може да си каже, че се е разправил с тоя тъп адвокат. Обърнах гръб на регистратурата и се насочих към нишата на асансьорите.

На третия етаж усмихнато ме очакваше детектив Кърлин. Усмивката му не изглеждаше дружелюбна. Приличаше на котка, току-що изяла канарче.

— Гот ли ти беше долу, адвокат?

— О, да.

— Е, тук обаче закъсня.

— Как така? В ареста ли я вкара?

Той разпери ръце в неискрен съжалителен жест.

— Смешна работа. Партньорката ми я изведе точно преди да ми се обадят от долу.

— Виж ти, какво съвпадение. И въпреки това искам да разговарям с нея.

— Ще трябва да отидеш в затвора.

Което сигурно щеше да ми отнеме още един час висене. И тъкмо затова се хилеше Кърлин.

— Сигурен ли си, че не можеш да помолиш партньорката си да я върне? Няма да ви забавя много.

Казах го, макар да бях убеден, че си хвърлям думите на вятъра. Но Кърлин ме изненада, като откачи джиесема от колана си и натисна бутона за бързо избиране. Или ми играеше някакъв сложен номер, или наистина изпълняваше молбата ми. С него се познавахме отдавна. Бяхме се сблъсквали в предишни случаи. Неведнъж се бях опитвал да оспоря достоверността на показанията му на свидетелската скамейка. Никога не бях постигал особен успех, но въпреки това после е трудно да си много добронамерен. И все пак сега ми подаваше ръка и аз не бях сигурен защо.

— Аз съм — каза детективът по телефона. — Върни я тук.

Изслуша отговора и отсече:

— Защото аз ти казвам. Веднага я върни.