Майкъл Конъли - Петата поправка

— Ами синът ми? Ами Тайлър?

— От офиса ми ще се свържат със сестра ти и ще уредим детето да остане при нея, докато успеем да те измъкнем.

Много внимавах да не посочвам точно кога ще се случи последното. „Докато успеем да те измъкнем.“ Спокойно можеше да минат дни, седмици и дори години. Можеше и изобщо да не я освободят. Но нямаше нужда да конкретизирам.

Лиза кимна, сякаш за нея е огромно облекчение да знае, че Тайлър ще е при сестра й.

— Ами мъжът ти? Знаеш ли телефонния му номер?

— Не, не знам къде е и изобщо не искам да се свързваш с него.

— Даже заради сина ти ли?

— Особено заради сина ми. Сестра ми ще се грижи за него.

Кимнах и премълчах. Моментът не беше подходящ да я разпитвам за проваления й брак.

— Добре, сега спокойно да поговорим за сутринта. Имам записа от детективите, но искам да го изгледам на спокойствие. Каза, че си била вкъщи, когато са дошли детектив Кърлин и неговата партньорка. Какво правеше?

— Ами… бях на компютъра. Пращах имейли.

— Добре, на кого?

— На приятели. На хората от ИДЕАЛ. Писах им да се съберат утре в десет пред съдебната палата и да носят лозунги.

— Добре, а когато се появиха детективите, какво точно ти казаха?

— Говореше само мъжът. Той…

— Кърлин.

— Да. Влязоха и ми зададоха няколко въпроса. После той ме попита дали бих отишла с тях в участъка, за да поговорим. Попитах го за какво и той отвърна за Мич Бондюрант. Не спомена, че е мъртъв или убит. Затова се съгласих. Помислих си, че най-после го разследват. Не знаех, че всъщност разследват мен.

— Е, а той каза ли ти, че имаш право да не говориш с него и да се свържеш с адвокат?

— Да, като по телевизията. Съобщи ми правата.

— Кога точно?

— Когато вече бяхме тук и ми каза, че съм арестувана.

— Той ли те докара дотук?

— Да.

— Ти говори ли нещо в колата?

— Не, той почти през цялото време приказва по джиесема си. Чух го да казва неща от рода на „тя е с мене“ и прочее.

— Ти с белезници ли беше?

— В колата ли? Не.

Хитрият Кърлин. Беше рискувал да пътува в една кола с евентуална убийца, без да й сложи белезници, за да приспи подозренията й и да я примами да разговаря с него. По-добър капан здраве му кажи. Така обвинението също щеше да може да твърди, че Лиза още не е била арестувана и следователно изявленията й са дадени доброволно.

— Значи са те довели тук и ти си се съгласила да разговаряш с него, така ли?

— Да. Нямах представа, че ще ме арестуват. Мислех, че им помагам в някакво следствие.

— Обаче Кърлин не ти е казал за какво следствие става дума.

— Не и преди да ми съобщи, че съм арестувана и мога да се обадя на някого. Тогава ми сложиха и белезниците.

Кърлин беше приложил едни от най-старите трикове в занаята. Само че те още бяха в занаята тъкмо защото действаха. Трябваше да изгледам дивидито, за да разбера точно какво е признала Лиза, ако изобщо беше признала нещо. В това й разстроено състояние само си губех и без това оскъдното време. Сякаш в потвърждение на мислите ми на вратата изведнъж силно се потропа и приглушен глас ме осведоми, че ми остават две минути.

— Добре, ще се залавям за работа, Лиза. Преди това обаче трябва да подпишеш някои документи. Първият е нов договор за защита по наказателно дело.

Плъзнах на масата пред нея съдържащия само една страница документ и поставих химикалка върху листа. Тя го прегледа.

— Всички тези хонорари… Сто и петдесет хиляди долара за съдебен процес? Не мога да ги платя. Просто ги нямам.

— Това е стандартният хонорар и то само ако се стигне до процес. А що се отнася до въпроса какво можеш да платиш, затова са другите документи. Този тук ме упълномощава като твой адвокат и ми позволява да сключвам сделки за права върху книги и филми, такива неща, които могат да последват от делото. В тази област работя с един агент. Ако изобщо е възможно, той ще осигури сделката. Последният документ запорира всички тези средства, за да гарантира, че първо ще бъде платено на защитата.

Знаех, че това дело ще привлече внимание. В момента епидемията от просрочени ипотеки беше най-тежката финансова катастрофа в страната. От това можеше да излезе книга, даже филм, и в резултат аз щях да си получа парите.

Лиза вдигна химикалката и подписа документите, без да чете повече. Аз ги взех и ги прибрах в куфарчето си.

— Хубаво, сега ще ти дам най-важния съвет на света. Искам да ме изслушаш много внимателно и после да ми кажеш дали си ме разбрала.

— Добре.

— Не говори за това дело с никой друг, освен мен. Не разговаряй с детективи, надзиратели, други арестанти, дори със сестра си и сина си. Който те пита — а, повярвай ми, ще те разпитват, — просто казвай, че не можеш да говориш за делото.