Майкъл Конъли - Петата поправка

— Мисля, че Хърб трябва да чуе всичко, което ще ми кажеш. Той ще документира делото.

— Е, обаче няма да документира нашите разговори, защото контактите между теб и твоя адвокат са конфиденциални. Той може да бъде принуден да свидетелства в съда за всичко, което чуе и види.

— Хмм… добре де, няма ли начин да го упълномощим или нещо подобно, да го включим в адвокатския екип?

— Лиза, просто ела в кабинета за няколко минути.

Посочих към вратата и тя най-после тръгна натам.

— Лорна, би ли донесла на господин Дал нещо за пиене?

Последвах клиентката си в кабинета и затворих вратата. Имаше две бюра, по едно за Лорна и Сиско. Придърпах един стол пред бюрото на Лорна и казах на Лиза да седне, после заобиколих и се настаних срещу нея.

— Много странна кантора — отбеляза тя. — Прилича на частен дом.

— Просто е временна. Хайде сега да поговорим за твоя герой, Лиза. Откога го познаваш?

— Отпреди около два месеца.

— Как се запознахте?

— На стълбището пред съдебната палата. Дойде на един от протестите на ИДЕАЛ. Каза, че се интересувал от нас, искал да снима филм.

— Нима? Значи е кинаджия, така ли? Къде му е камерата?

— Е, той всъщност организира нещата. Има страхотен успех. Сключва сделки, такова, за книги и филми. Той ще поеме всичко това. Делото ще привлече невероятно внимание, Мики, В затвора ми казаха, че съм получила трийсет и шест предложения за интервю. Естествено, не ми позволиха да говоря с репортерите, само с Хърб.

— Влязъл е при тебе, така ли? Явно е адски упорит.

— Казва, че когато надуши материал, нищо не може да го спре. Спомняш ли си момиченцето, което живяло цяла седмица в планината с мъртвия си баща, след като катастрофирали на пътя? Той заснел телевизионен филм по този случай.

— Впечатлен съм.

— Така е, той има страхотен успех.

— Да, вече го каза. Сключи ли някакво споразумение с него?

— Да. Той ще договаря всички сделки и ще си поделим печалбата поравно, след като си върне разходите и парите за гаранцията. Тъй де, така е справедливо. Обаче Хърб говори за много пари. Може би ще успея да спася къщата си, Мики!

— Подписала ли си нещо? Договор или някакво споразумение?

— О, да, всичко е законно и той ще трябва да ми даде моя дял.

— Уверена си в това, защото си го показала на своя адвокат ли?

— Хм… не, но Хърб каза, че договорът бил стандартен формуляр, нали разбираш, правни приказки. Но го прочетох.

Естествено. Точно като договорите, които беше подписала с мене.

— Може ли да видя договора, Лиза?

— В Хърб е. Можеш да му го поискаш.

— Непременно. А случайно да си му споменала за нашите договори?

— За нашите договори ли?

— Да, вчера в участъка ти подписа няколко договора с мене, спомняш ли си? Първият е да те представлявам в наказателни дела, а другите ме упълномощават като твой адвокат и ми позволяват да сключвам сделки за правата върху твоята история, за да можем да финансираме защитата ти. Спомняш ли си, че подписа запор върху получените приходи?

Тя не отговори.

— Видя ли тримата ми сътрудници в другата стая, Лиза? Всички работим по твоето дело. А досега не си ни платила нито стотинка. Това означава, че аз трябва да плащам заплатите и всичките им разходи от джоба си. Всяка седмица. Затова в договорите, които подписа вчера, ти ме упълномощи да сключвам сделки за права върху книги и филми.

— О… Не съм прочела тази част.

— Ще те попитам нещо. Какво е по-важно за тебе, Лиза — да си осигуриш възможно най-добрата защита и да се опиташ да спечелиш това дело или да сключиш сделка за книга или филм?

Тя се нацупи и отклони въпроса.

— Но ти не разбираш. Аз съм невинна. Не съм…

— Не, ти не разбираш. Дали си невинна, или не няма нищо общо. Важното е какво ще успеем да докажем или оборим в съда. И когато казвам „ние“, всъщност имам предвид себе си, Лиза. Себе си. Аз съм твоят герой, а не Хърб Дал с неговото кожено яке и холивудския знак на мира. И ти го казвам съвсем сериозно.

Лиза дълго мисли, преди да отговори.

— Не мога, Мики. Той току-що ме освободи под гаранция. Струваше му двеста хиляди долара. Трябва да си ги върне.

— Докато твоят адвокат гладува.

— Ти ще си получиш парите, Мики. Обещавам. Аз взимам половината от всичко. Ще ти платя.

— След като той си върне своите двеста бона, плюс разходите. Разходи, които може да са всякакви, както изглежда.

— Хърб каза, че получил половин милион за един от лекарите на Майкъл Джексън. И то само за репортаж във вестника. Ние може да направим филм!