Майкъл Конъли - Петата поправка

— Убеди го — казах на Лорна. — В колата имам визитка на продуцент от „Шейсет минути“. Това дело се очертава да стане адски голямо.

— Ще му се обадя — отвърна тя. — Знам какво да му кажа.

Престанах да се разхождам, за да обмисля какво остава и каква ще е моята роля. Погледнах Сиско.

— Със свидетелката ли искаш да се заема? — попита той.

— Да. И с пострадалия. Искам цялата картина и за двамата.

Нареждането ми беше прекъснато от острото иззвъняване на домофона, монтиран на стената до кухненската врата.

— От входа е — осведоми ме Лорна ненужно, без изобщо да си направи труда да стане.

— Няма ли да отвориш?

— Не. Не очаквам никого и всички доставчици знаят комбинацията. Сигурно е търговски агент. Обикалят из квартала като зомбита.

— Добре, тогава да продължим. Сега трябва да помислим за алтернативен убиец.

Това привлече цялото им внимание.

— Трябва ни резерва — поясних. — Ако се стигне до процес, няма да е достатъчно просто да отхвърлим доводите на обвинението. Ще ни е нужна опровергаваща защита. Ще трябва да насочим съдебните заседатели другаде. И за тази цел се нуждаем от алтернативна версия.

Усещах, че Аронсън ме наблюдава. Чувствах се като университетски преподавател.

— Нужна ни е хипотеза за невинност. Ако я развием, печелим делото.

Домофонът иззвъня пак. Последваха още две по-дълги и настойчиви иззвънявания.

— Какво става, по дяволите? — изпъшка Лорна ядосано, изправи се, отиде при домофона и натисна бутона.

— Да?

— Кантората на Мики Холър?

Гласът беше женски и ми звучеше познато, но в първия момент не успях да се сетя чий е. Домофонът му придаваше металическо кънтене, а и звукът бе намален. Лорна ме погледна и смутено поклати глава. Адресът й не се посочваше в никоя от рекламите ни. Как се беше озовала тук тази жена?

— Да, но приемаме само по предварителна уговорка — отвърна тя. — Мога да ви дам номера, за да позвъните, ако искате консултация с господин Холър.

— Моля ви! Трябва веднага да говоря с него. Аз съм Лиза Трамъл и вече съм му клиентка. Трябва да се срещна с него колкото може по-скоро.

Зяпнах домофона така, сякаш е пряка връзка с ваннайския женски затвор — където трябваше да е Лиза. После погледнах Лорна и въздъхнах:

— По-добре й отвори.

Лиза Трамъл не беше сама. Влезе в компанията на мъж, когото си спомнях от първото й явяване в съда. Седеше на първия ред в галерията и ми направи впечатление, защото не приличаше на адвокат или журналист. Имаше холивудски вид. Не лъскав и самоуверен. От другия тип. Ала Холивуд. Тупе или аматьорски боядисана коса, задължителното и също боядисано кичурче на брадичката, двойна гуша… Гонеше шейсетака и се правеше на двайсет години по-млад. С черно кожено яке и кафеникаво-червена блуза. На шията му висеше златна верижка със символа на мира. Който и да беше, подозирах, че тъкмо той е причината Лиза да е на свобода.

— Или си избягала от ваннайския затвор, или си платила гаранцията — казах. — И кой знае защо, си мисля, че е второто.

— Позна — отвърна Лиза. — Здравейте всички, това е Хърбърт Дал, мой приятел и благодетел.

— Приятно ми е — усмихна се благодетелят.

— Благодетел ли? — попитах. — Това означава ли, че сте внесли гаранцията на Лиза?

— Всъщност се обърнах към фирма.

— Коя?

— Някой си Валенцуела. Фирмата му е точно до затвора. Много удобно. И каза, че ви познава.

— Да.

За миг се замислих как да продължа. Лиза прекъсна мълчанието.

— Хърб е истински герой, избави ме от онова ужасно място. Сега съм свободна да помагам на екипа ни да опровергае тези лъжливи обвинения.

Лиза беше работила с Аронсън, но нямаше преки контакти с Лорна и Сиско. Тя отиде при тях, ръкува се и се представи, като че ли е съвсем обикновен ден и е време да се захванем за работа. Сиско ме попита с очи какво става. Свих рамене. Не знаех.

Никога не ми бе споменавала за Хърб Дал, толкова скъп приятел и „благодетел“, че да даде двеста бона на Валенцуела. Това, както и фактът, че не се е възползвала от щедростта му, за да плати за защитата си, не ме учудваше. Нито пък появата й с гръм и трясък, готова да се включи в екипа. Смятах, че е способна много умело да крие личните и емоционалните си проблеми пред непознати. Можеше да омае когото си поиска и се чудех дали Хърб Дал знае в какво се забърква. Явно гонеше някакъв интерес, но може би не разбираше, че го работят.

— Лиза, хайде да отидем в кабинета на Лорна и да поговорим за малко насаме — казах аз.