Катрин Невил - Магическият кръг

В този момент настъпи голямата бъркотия.

Пастор Дарт изпусна ножа си и политна към въжето, което беше на нивото на кръста му, с очевидното желание да улови ценния товар. В същия миг Сам бутна рязко въжето надолу и Шушулката, който очакваше да е по-високо, политна и цопна във водата. В следващия миг Сам вдигна рязко въжето и Шушулката увисна като мокро пране.

Докато той се мъчеше да се оттласне от въжето, Волфганг блъсна Оливие встрани, за да има добра видимост към бързо отдалечаващите се белезникави цилиндри. В този момент фучаща черна космата топка, задържана от Оливие в раницата, излетя и се впи в лицето на Волфганг. Нямах представа, че Язон има толкова много нокти, които задейства със скоростта на картечен огън.

Волфганг вдигна ръце, за да се защити, и котаракът ми остави и по тях дълбоки бразди, покатери се върху косата му и изчезна назад. Видях как оръжието на Волфганг полетя във въздуха благодарение на светкавичната реакция на сестра му и точния й изстрел. По устните му разбирах, че сипе ругатни. Стиснал инстинктивно кървящата си ръка, той прескочи въжето, за да последва цилиндрите, но бе посрещнат от Сам. Двамата се строполиха във водата. Огледах се за Оливие, но така и не го открих. Очевидно също бе паднал във водата и бе изчезнал със скоростта на котарака ми.

Всичко това се разигра за части от секундата. След известно боричкане успях да сваля товара от гърба си и го привързах за якото въже, за да не го изгубя. Наведох се и успях да уловя Шушулката в момента, в който се изправяше в бързея. Докато Бамби го държеше на прицел, с един замах свалих връзката му и с нея стегнах китките му и привързах и него за въжето до вързопа ми с цилиндри.

Докато Бамби се освобождаваше от своя товар, минах покрай нея и приближих биещите се във водата Волфганг и Сам. В ушите ми отекна писъкът на Бамби. Вдигнах глава, проследих погледа й и с ужас видях на двайсетина метра по-надолу водите да подмятат тялото на Оливие по посока на водопада. Бе твърде далеч, за да направя каквото и да било.

Тъкмо се питах какво да правя, за бога, когато пред мен Волфганг измъкна главата на Сам от водата, заби юмрук в челюстта му, отблъсна го и се спусна след отдалечаващите се цилиндри.

Олюлявайки се, Сам се изправи, хвърли поглед наоколо и виждайки Оливие, без нито миг колебание се хвърли в бързея, отнасящ тялото на моя хазяин към ръба на водопада. Встрани от него, Волфганг, все още крепящ се на краката си, бе доста близо до купчина цилиндри, протегна ръка и успя да ги улови, но загуби равновесие и се строполи във водата.

Междувременно Бамби се бе освободила от товара си, без да намокри оръжието, и вече се движеше към мен по въжето.

— Какво да правим! — извика тя в ухото ми. — Всички ще се издавят!

Признавам, че имаше голяма вероятност от подобно развитие на събитията. А нямаше никакъв шанс да предотвратя каквото и да било. Дори ако успеех да отвържа единия край на въжето и го хвърлех като спасително, то не беше достатъчно дълго, за да стигне до тях или по-надолу. С ужас наблюдавахме сцената, безсилни да се намесим — трима мъже и прикрепени един за друг цилиндри, които приличаха на миниатюрен айсберг, всичко това се носеше неумолимо към скалата на ръба. Чувствах, че дъхът не ми стига.

В момента, в който нашият айсберг със смъртоносните ръкописи на Пандора стигна ръба на скалата, грациозно се завъртя като балерина и плавно се плъзна в бездната, Бамби прехвърли пистолета в дясната си ръка — в дългата гъвкава ръка на челист, и улови с другата моята длан.

Видяхме как Сам с мощни замахвания доплува до вероятно безжизненото тяло на Оливие, но вече беше твърде късно за когото и да е от тях да се измъкне от прегръдката на течението. Двете с Бамби проследихме под оглушителния рев на падащата вода как останалата част от нашето поколение изчезна в пропастта. Останахме само ние двете.

Там в ледения бързей нямах сили нито да се разплача, нито да изпитам разкаяние. Не изпитвах абсолютно нищо към онези, които подготвиха и изпълниха този подъл план. Повечето от тях бяха членове на моето ужасно семейство. Питах се, остава ли ми нещо, за което да се заловя, така както се бях хванала за спасителното въже, нещо, което да ме накара да живея след всичко преживяно. Дадох си сметка, че има такова нещо — онова, което остава на дъното на кутията на Пандора — надеждата.

Обърнах се към брега, за да изляза от водата, но ръката на Бамби ме спря.

— Какво ще правим сега? — успя да надвика тя грохота на водопада. Водите току-що бяха отнесли всичко, на което съм държала истински в този живот.