Катрин Невил - Магическият кръг

— Можеш ли да си представиш каква болка изпитвам само като те гледам? — попита той. — Смятах, че вярваше, че те обичам. А сега си давам сметка, че през цялото време си ме лъгала.

Аз съм го лъгала! Това, най-меко казано, бе да кажеш на бялото черно. Господи! Където и да пипнех, излизаше лъжа. Толкова често задавах директни въпроси, а чувах единствено поредна неистина, която преглъщах като предходната, за да се озова отново в прегръдките му. Отново и отново. Но тъй като в момента той бе в зависима позиция, предпочетох да се въздържа от коментар.

— Знаеше, че Сам е жив, и въпреки това го скри! — процеди той с огромна горчивина. — През цялото време си ме лъгала!

— Ти се опита да го убиеш — изтъкнах аз онова, което бе очевидно. — Би ли убил и сестра си? Би ли убил и мен?

— Обичам те — през стиснати зъби промълви той, все едно не бе чул въпроса ми. Поредна вълна от болка го заля. Когато попремина, той продължи: — Естествено, нямаше да убия никой от вас, как ти хрумна? Приличам ли ти на убиец? Трябваха ми само тези толкова важни реликви. Как не разбираш, Ариел? Двамата с теб можехме да използваме информацията както трябва. Благодарение на ръкописите можехме да създадем един по-добър свят. — Той замълча и продължи предпазливо. — Знам какво си мислиш след Париж… След разговора ти със Зоуи. Заради моя въпрос за циганите е всичко, нали? Чувствах го през целия път в самолета и още тогава трябваше да ти обясня. Само бях изненадан, какво толкова? Повярвай ми, не съм искал да кажа, че има някаква разлика между нас. Никога не е било важно за мен…

— Какво не е било важно за теб? — избухнах вбесена. — За какво говориш? Искаш да кажеш, че си склонил да легнеш с мен независимо от това, че кръвта ми е опетнена? Господи! Що за човек си ти? Не виждаш ли какво преживявам заради факта, че си се опитал да убиеш Сам с онази бомба в Сан Франциско? При това си знаел, че е твой брат!

— Не е вярно ! — почти изкрещя Волфганг, а лицето му стана пепеляво от усилието да не изпусне нещо неподходящо, но то бе повече от ясно.

Разтревожен от виковете ни, Оливие приближи и понечи да отвори вратата, но му дадох знак да се дръпне. Цялото ми същество се тресеше от вълнение, което дори не можех да определя. Парещи сълзи бликнаха в очите ми, обърнах се отново към Волфганг и колкото ми позволяваха силите ясно и отчетливо заявих:

— Да, Волфганг, той е твой брат.

След това се обърнах и излязох от колата.

Тъмната мечка бе един от най-организираните хора, които съм срещала, и с тези негови способности вероятно би управлявал прекрасно голяма корпорация, ако не беше така ангажиран със запазването на корените на своя народ и с разкриването на загадките на живота. Междувременно успя да организира нашия общ проект със Сам.

Според него бе твърде опасно да ни пусне „на свобода“, докато Оливие и колегите му не приберат лошите. Благодарение на него сега властите разполагаха и с повече доказателства. Личните бележки на чичо Ърнест — неприятната информация за семейство Бен, както ги бе нарекла Зоуи — бяха намерени преди десетина години в складово помещение на резервата Лапуай.

Макар Ърнест да бе изтрил от съзнанието си съществуването на Хале и Волфганг, както спомена Тъмната мечка, в тези записки се съдържаше информация за ролята на нашето семейство, включително и тази на баща ми, за финансиране на идеята за създаване на висша раса, както и за предоставяне на оръжие за масово унищожение в услуга на твърде неприятната представа за Новия световен ред.

Разкриха се и някои изненадващи факти. Както Сам предполагаше, а Дакиан Басаридис потвърди, Пандора бе разделила своето прочуто наследство на четири части между четирите деца на семейство Бен. След нашата среща във Виена очевидно Дакиан бе направил някои свои заключения и се бе нагърбил със задачата да посредничи при стопляне на отношенията между Лафкадио и Зоуи, загърбвайки всичките десетилетия на семейни вражди и огорчения, заложени от един човек, който отдавна не бе сред живите.

Не се бе налагало да ги убеждава, че аз трябва да съм човекът, който да събере късовете, така както навремето го бе направила Пандора, след което по силата на своето завещание бе издигнала нови стени между тях. Чичо Лаф ми изпрати кашон с вино от избите на Дакиан с бележка от него, в която даваше подробности, свързани с друго имущество на Пандора, което привличаше толкова много интерес през всичките тези години. Улових следата и след няколко доста настойчиви разговора с майка ми и още толкова срещи с Тъмната мечка по този въпрос, най-сетне картината се очерта доста ясно.