Катрин Невил - Магическият кръг

Преди да нагазя в ледената вода, хвърлих един поглед към Тъмната мечка на отсрещния бряг, който стоеше до напрегнатия Оливие, притиснал раницата с Язон до гърдите си. Поехме в индийска нишка. Сам най-отпред, за да държи въжето здраво, следван от Бамби и последна бях аз. Внимавах да не стягам прекалено коленете си, да пазя равновесие и да подбирам старателно къде стъпвам. Бяхме някъде към средата, когато с периферното си зрение долових, че нещо не е наред. Сам бе спрял насред пътя и не мърдаше.

На отсрещния бряг, точно в края на гората, се появиха последните двама души, които исках да видя в този момент — моят шеф Пастор Оуен Дарт и хер професор доктор Волфганг К. Хаузер от Кремс, Австрия. Волфганг бе притиснал дулото на пистолет до шията на Оливие, а Тъмната мечка стоеше завързан за голямо дърво на няколко метра от него.

Как бяха успели да ни открият на повече от сто километра в планината? В следващия миг се сетих, че няколкото минути, които прекарахме в къщата след пристигането на Тъмната мечка, колите отвън останаха без наблюдение. Съвсем достатъчно, за да се залепи за джипа му съответното устройство за проследяване. Очевидно Волфганг бе си взел бележка от онзи случай, когато успях да му се изплъзна.

Въпреки разстоянието, можех да видя как тюркоазеният поглед на Волфганг се впива в нас. Спря за миг върху мен и Бамби, след което се насочи яростно към водача на малката ни група. Очевидно не вярваше на очите си.

Доплака ми се. Желанието ми да оживея все пак бе по-силно. Перспектива, която точно в този момент не ми се струваше много обещаваща. С ужас забелязах, че в ръката на Шушулката просветна острие на нож. Другата му ръка вече стискаше въжето, по което вървяхме, и то започна да се люлее. То бе опора от жизнено значение за нашето успешно придвижване в тези бързи води. При мисълта, че се готви да го среже, ледени тръпки пролазиха по гръбнака ми. Видях как Волфганг му каза нещо и Шушулката кимна, след което дръпна ръката си от спасителното ни въже.

Сам, Бамби и аз стояхме като вкаменени. Молех се да е станало чудо и Волфганг да е претърпял внезапна промяна на личността през последните няколко часа, в които не го бях виждала. Опитах се да мисля разумно: ако целта им е да унищожат тези документи без следа и да остане само единственото копие, което Сам бе правил през годините, тогава нямаше причина Шушулката да не среже въжето и ние да се понесем като жива стръв надолу към водопада, а оттам да послужим за храна на рибите.

Естествено, имаше причина и много скоро се сетих каква може да е. Ако ние сега паднехме във водопада, заедно с нас там щяха да се озоват и ръкописите на Пандора, но нямаше да пострадат, защото щяха да се носят над водата в модерните си цилиндри и щяха да преминат много километри от Салмън Ривър и да стигнат до Снейк Ривър и Колумбия, а оттам в морето. Разпръснат ли се по този начин, каква им беше гаранцията, че ще успеят да ги издирят и унищожат, преди някой друг да ги намери.

Сам ни даде знак зад гърба си да се приближим към него. Той хвърли поглед назад и за част от секундата ми намигна. Какво беше пък това?

На около девет метра пред нас Волфганг вече газеше във водата и пристъпваше направо с чорапите и обувките си, дори не си направи труда да навие панталоните. Държеше Оливие като щит пред себе си с пистолет, опрян в тила му. Шушулката ги следваше — в едната му ръка бе ножът, а в другата — пистолет. Волфганг вероятно добре знаеше за уменията на сестра си да борави с огнестрелно оръжие и не смееше да рискува. Не спирах да се тревожа за Оливие и не само защото го харесвах. Но ако решахме да нападнем, а бяхме с числено превъзходство, това можеше да коства живота на моя хазяин, тъй като не умееше да плува.

Нямах голямо желание за шеги, но бях любопитна да разбера какво имаше предвид Сам с това намигване. Положително бе намисли нещо. Познавах го и знаех, че в момента, в който пристъпи към действие, ще трябва да сме готови да го последваме и да се включим в играта му. Когато това се случи, оказа се, че не бях готова.

Волфганг и Шушулката пристъпваха напред, покрай въжето, но от другата му страна, докато ние се движехме от страната на водопада и това се оказа фатално за тях.

На средата на течението Волфганг отстъпи встрани, за да даде път на Шушулката, който да стигне пръв до Сам. Дарт наистина пристъпи и се насочи към товара на Сам с цилиндрите, без да изпуска ножа и пистолета.

Небрежно, сякаш правеше опит да помогне на Шушулката, Сам вдигна ръка и със светкавично движение дръпна възела на въжето, което крепеше товара на гърба му. Преди да се усетим, връзката цилиндри излетя встрани и се понесе от бързото течение надолу по посока на водопада.