Катрин Невил - Магическият кръг

— Нямам намерение да ги крия — отговори той. — Твърде дълго са стояли скрити. Честността е най-добрата политика, нали, фукличке? Ти си ме научила на това. — Усмихна се на Бамби и додаде: — Известно ли ви е, че тотемното животно на сестра ви е планинският лъв? Интересно ми е кое би било вашето?

Бамби отговори с ослепителна усмивка и почувствах остър гъдел във върховете на пръстите си… вероятно от влагата и студа тук в пещерата.

— Щом нямаш намерение да ги криеш повече — със стиснати устни попитах, — какво възнамеряваш да правиш с тях? Няма човек на този свят, който да не иска да се добере до ръкописите на Пандора.

— Дядо ми има страхотна идея, сподели ли я с теб? — отвърна Сам. — Според него е крайно време индианският народ да направи нещо за нашите резервати. Нещо, което ще бъде сериозен принос и за Майката Земя. — Тъй като двете с Бамби мълчахме, той продължи: — Тъмната мечка смята, че е крайно време да се сложи началото на първото електронно издателство в Америка на коренните й жители — индианците.

Сам бе запечатал ръкописите в тънки цилиндри от непромокаема матова пластмаса, въздухът от които бе изтеглен, и ги бе складирал в дъното на пещерата. Ако не знаеш какво търсиш, в сумрака съвсем спокойно може да ги вземеш за някой от множеството сталактити.

Тогава в онова ранно утро, горе в планината при пасището, Сам ми бе разказал колко дълго и старателно бе превеждал и тълкувал на обикновена хартия сбирката на Пандора, наследена от него чрез баща му, състояща се от древни папируси, тънки дървени плочки и надписи върху тънък меден лист. Тогава сподели с мен, че е запечатал оригиналите в „херметични контейнери“ и ги е скрил на място, което според него никой никога няма да открие. Хартиеното копие, което Сам бе направил — единственото, както той го описа, бе онова тесте листове, което бе прибрал от сейфа си в банката в Сан Франциско веднага след гибелта на Терон Вейн и бе пуснал на мой адрес в първата пощенска кутия. Това бяха ръкописите, които бях влачила през света, след което старателно наредих между страниците на томовете на Австрийската национална библиотека. Сега по думите на Волфганг бяха в ръцете на отец Вергилио и Шушулката.

Идеята на Тъмната мечка, за която спомена Сам, бе да се извадят древните оригинали, запечатани в контейнерите тук в пещерата, отново да се препишат и преведат на английски — този път заедно с ръкописа с руни с неизвестен произход, който получих от Джързи. След това един по един ръкописите да се публикуват в електронен вариант и така хората навсякъде да имат достъп до тях.

Тъмната мечка смяташе, че е най-добре оригиналите да бъдат разпределени между различни музеи и библиотеки на американските индианци, стига да разполагат с подходящи приспособления за съхранението им.

За разлика от прочутите ръкописи от Мъртво море, които дълго време бяха прекарали в неподходящи ръце през последните четирийсет години, резултатът от екзотичните хрумвания на Пандора и Клио щяха да са на разположение за изследване от учени с различни специалности. Ако направехме сами преводите, поне щяхме да сме сигурни, че нищо не е прикрито, а ако откриехме нещо, което застрашава по някакъв начин Майката Земя и би могло да бъде манипулирано, а в същото време е свещено място, такъв намек направи Волфганг например по отношение на едно от изобретенията на Тесла, ще оповестим публично тези факти, за да може тези обекти да бъдат своевременно защитени.

Тримата съставихме план за действие и докато Бамби изваждаше един по един цилиндрите и ги подаваше на Сам, който на свой ред ги завърза здраво в три купчини, аз ги отнасях до цепнатината в скалата. После се изкатерих горе и ги изтеглих на повърхността, след което и останалите двама се качиха при мен.

Поотделно всеки от цилиндрите беше лек като перце, но събрани заедно доста тежаха. Всяка от нас с Бамби носеше по около десет килограма, а вързопът на Сам бе очевидно по-голям. Имаше и друго, макар всяка от тръбите да бе здраво запечатана, Сам се боеше, че поради деликатността на съдържанието, проникне ли в тях влага или вода, то можеше да се повреди.

Наредени в хоризонтален ред, на гърба на всеки от нас бе привързан по един вързоп — от кръста до раменете, че и нагоре. Сам направи специален моряшки възел, какъвто катерачите използваха, в случай че се наложи светкавично да се освободят от товара си. Надявах се тежестта, колкото и да затрудняваше движението, да осигури по-здраво стъпване по дъното на реката и така щяхме да сме по-устойчиви на бързеите.