Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Зад думите му се криеше нещо много по-значително, но Мики бе достатъчно разумна да не настоява. Щеше да има достатъчно време да засегне отново същата тема. Този ден, когато си тръгваше, се постара сестрата да я види как го целува на сбогуване. Ако измислицата трябваше да изглежда достоверна, то първо трябваше да се понесат слухове, а не да се правят официални съобщения. А от журналистическия си опит Мики знаеше, че в една болница слуховете се разпространяват по-бързо от холера. Стигаше само един човек, който да изнесе клюката до по-широката общественост.

Когато тя се появи седмица по-късно, Джако се държеше отчуждено. Мики схвана, че той едва овладява някакво много силно чувство, но не можеше да разбере какво точно. Накрая, уморена да поддържа не разговор, а монолог, тя попита:

— Ще ми кажеш ли какво ти е, или ще оставиш кръвното ти да скочи така, че да получиш удар?

За първи път през този следобед Джако я погледна право в очите. За миг й се стори, че той има пристъп на треска, но после осъзна, че е обзет от толкова силна ярост, та беше невероятно как още се сдържа. Стана й ясно, че от гняв едва успява да намира думи. Най-сетне той се овладя с невероятно усилие на волята и процеди:

— Така наречената ми шибана годеница.

— Джили? — Мики се надяваше, че е запомнила името. Бяха се срещнали за миг един следобед. Мики тъкмо си тръгваше. Остана й впечатлението за стройна тъмнокоса красавица, която едва успяваше да изглежда просто сексапилна, а не като откровена уличница.

— Мръсница — изсъска Джако. Жилите на врата му изпъкнаха като въжета под загорялата кожа.

— Какво се е случило, Джако?

Той притвори очи и задиша дълбоко. Гръдният му кош се разшири и подчерта асиметрията на някога съвършеното му тяло.

— Заряза ме — успя той да изръмжи най-сетне с надебелял от гняв глас.

— Не! — ахна Мики. — О, Джако! — тя се пресегна и докосна с пръсти здраво свития му юмрук. Пръстите му бяха толкова силно стиснати, че тя можеше да долови пулса в плътта му. Мики си каза, че това е феноменален пристъп на ярост, и все пак той явно съумяваше да се овладее.

— Разправя, че не можела да се примири — циничният му смях застърга слуха й. — Тя не можела да се примири! А как, да му се не види, мисли че се примирявам аз, а?

— Съжалявам — каза Мики безпомощно.

— Прочетох го на лицето й още първия път, когато дойде да ме види след злополуката. Не, знаех го дори още преди това. Разбрах го, защото първия ден изобщо не се появи. Трябваха й два дни да си домъкне задника до болницата. — Тонът му бе все така груб, говореше гърлено, а думите му падаха тежко като каменни блокове. — Когато дойде, явно не можеше да приеме външния ми вид. Отблъсквах я, виждаше се по лицето й. Виждаше само това, което вече не бях.

Той дръпна юмрука си и удари по нощното шкафче.

— Значи, е глупачка.

Джако отвори очи и я изгледа гневно.

— Не започвай и ти. Само това ми липсва, още една глупачка, която да се държи покровителствено с мен. Оная шибана сестра и без това ще ме задуши с изкуствената си жизнерадост. Не почвай!

Мики не трепна. Беше преживяла достатъчно много скандали с главни редактори, за да се стресне.

— Би трябвало да се научиш да разпознаваш уважението, когато го срещнеш — озъби се тя на свой ред. — Съжалявам, че Джили няма сили да остане с теб през това, което ти предстои, но имаш късмет, че го установяваш сега, а не по-късно.

Джако като че ли се изненада. В продължение на години единственият човек, който не разговаряше плахо и притеснено с него, беше треньорът му.

— Какво? — изграчи той, а яростта му отстъпи място на удивление.

Мики продължи, без да обръща внимание на реакцията му.

— Сега трябва да решиш как ще я караш оттук нататък.

— Какво?

— Раздялата ви няма да остане в тайна, нали? От думите ти разбирам, че сестрата вече е наясно. Значи до следобедния чай всички главни редактори ще се обаждат да им освободят първа страница. Ако решиш, можеш да се примириш с това да бъдеш обект на съжаление — героят, зарязан от приятелката си, защото вече не е истински мъж. Ще спечелиш симпатиите на публиката и голяма част от населението ще заплюва Джили, когато я види на улицата. В противен случай обаче ще получиш отмъщението си и ще излезеш от цялата работа като победител.

Джако я гледаше със зяпнала уста. За миг не можа да каже нищо, но след малко пророни с тих глас, който членовете на олимпийския отбор обикновено приемаха за сигнал да залягат:

— Продължавай.