Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Възторгът не продължи дълго. Двете тъкмо празнуваха заедно пред примигващия екран, на който се въртеше заснетото на видео предаване, когато телефонно позвъняване прекъсна насладата. Бетси вдигна възторжено слушалката. Журналистът, който я поздрави като „гадже на Мики“, унищожи безвъзвратно възторга й. Въпреки леденото отрицание в тона на Бетси и презрително-присмехулната реакция на Мики, двете жени бяха наясно, че връзката им всеки момент може да стане обект на най-долни разобличения в таблоидите.

Упоритата кампания, която Мики поведе срещу инсинуациите на жълтата журналистика, беше внимателно планирана и съвършено изпълнена — като всеки ход, свързан с кариерата й. Всяка вечер се спускаха завесите и се гасяха лампите в две различни спални. Лампите се гасяха на най-различни интервали, определяни от таймера в свободната спалня, който Бетси нагласяше всеки ден на различен час. Всяка сутрин пердетата се дърпаха в различни часове за двете спални, и се внимаваше да бъдат дръпнати от същите ръце, които ги бяха спуснали. Двете жени се прегръщаха само зад спуснати завеси, и то извън полезрението на човек, който би надникнал през прозорците, или в коридора, до който не можеше да проникне външен поглед. Ако двете излизаха по едно и също време от къщи, се разделяха с приветливо помахване на ръка, без всякакъв физически контакт.

Това, че не дават материал за клюки на копоите, би задоволило повечето хора, но Мики държеше не на защита, а на нападение. Ако таблоидите имаха нужда от сензация, тя щеше да им я осигури. Просто трябваше да измисли нещо по-вълнуващо, по-еротично и по-вероятно от историята, до която журналистите мислеха, че са се добрали. Тя държеше прекалено много на Бетси, за да рискува спокойствието й или бъдещето на тяхната връзка.

На другата сутрин след онова зловещо телефонно обаждане, Мики имаше един свободен час в програмата си. Отиде с колата си до болницата, в която лежеше Джако, задейства целия си чар и успя да измоли от сестрите да я пуснат при него. Джако като че ли наистина се зарадва да я види, и то не само защото тя му носеше миниатюрно радио със слушалки. Въпреки че все още вземаше силни болкоуспокоителни, беше с ясно съзнание и готов да възприеме всичко, което би го спасило от скуката в болничното отделение. Тя прекара при него половин час, като бърбореше за какво ли не, само не и за злополуката и ампутацията, после си тръгна, но преди това го целуна приятелски по челото. Това не й струва особено усилие; за свое учудване тя установи, че Джако започва да й става симпатичен. Той съвсем не беше арогантен мъжкар, както си го бе представяла, съдейки по досегашния си опит със спортните величия. Още по-чудно й се стори, че той дори не се отдаваше на самосъжаление. Първите посещения на Мики може и да се дължаха на циничен, егоизъм, но за много кратко време тя бе наистина очарована — първоначално от уважение към стоицизма му, а после и от неочакваното удоволствие, което й доставяше неговата компания. Той може и да се интересуваше повече от себе си, отколкото от нея, но поне поведението му беше забавно и остроумно.

Пет дена по-късно, при четвъртото й посещение, Джако зададе въпроса, който тя вече очакваше.

— Защо идваш тук постоянно?

Мики сви рамене.

— Да кажем, че ми харесваш.

Джако само повдигна вежди, сякаш искаше да каже: „Това не е достатъчно обяснение“.

Тя въздъхна и си наложи съзнателно да не избягва замисления му поглед.

— Винаги съм била преследвана от проклятието на богатото въображение. Разбирам какво означава постоянният стремеж към преуспяване. Съдрах си задника от работа, за да постигна сегашното си положение. Пожертвах много неща, понякога ми се налагаше да се държа с хората по начин, от който при други обстоятелства бих се срамувала. Но в живота ми няма нищо по-важно от постигането на професионалната ми цел. Мога да си представя как бих се почувствала, ако поредица от обстоятелства извън контрола ми ме лишат от тази цел. Предполагам, че ти съчувствам, защото те разбирам.

— Тоест? — запита той с напълно безизразно лице.

— Да кажем, съчувствието ми няма примеси на съжаление.

Той кимна доволно.

— Сестрата си беше въобразила, че си падаш по мен, но аз си знаех, че греши.

Мики сви рамене. Всичко вървеше много по-добре, отколкото бе очаквала.

— Не й разбивай илюзиите. Хората се отнасят с недоверие към мотиви, които не са в състояние да разберат.

— Ако знаеш колко си права — отвърна той и в гласа му се прокрадна горчивина, каквато не бе долавяла досега, въпреки че той имаше всички основания да е огорчен. — Но и разбирането невинаги помага да приемеш нещо.