Вал Макдърмид - Струна в кръвта

— А може ли да се доберем до записите?

Карол изохка.

— Не в това е проблемът. Повечето фирми с удоволствие оказват съдействие на полицията. Обикновено дори не питат за какво точно са ни записите. Съсипва ме мисълта за часовете, които трябва да прекараме пред трептящ видеозапис. Ще получа пристъп на мигрена само при мисълта за това.

Тони се покашля.

— Всъщност, Карол, канех се да те помоля да дойдеш с мен, за да поговорим със следователите, които са работили по убийството на Барбара Фенуик. — Усмивката, която отправи към останалите, просеше извинение. Саймън и Кей изглеждаха просто разочаровани, но Леон щеше да избухне всеки момент. — Съжалявам, но ми трябва полицай с по-висок чин, за да бъдем по-убедителни. А и трябва да караме полека. Не бива да ги дразним. Не искам да оставим у тях впечатлението, че са си свършили мърляво работата, а ние пристигаме като велики специалисти, за да разплетем конците. Това ще го свършим двамата с Карол. От вас искам да тръгнете по магистралата и да обиколите всички бензиностанции и заведения, които се наблюдават от камери.

Тримата изглеждаха подчертано мрачни.

— Щях да го направя аз, стига да можех — каза Тони съчувствено. — Но нямам полицейска карта.

Около масата се разнесе нечленоразделно мърморене.

— Разбрахме — отвърна Саймън със заядлив тон.

— Освен това Дона Дойл може да е още жива — подчерта Карол.

Тримата млади полицаи се спогледаха. Изведнъж бяха станали много сериозни. Леон кимна бавно.

— А дори да не е, жива е следващата — каза той.

Един от първите уроци, които Тони Хил запомни в началото на кариерата си като профайлър, беше, че подготовката никога не е излишна. На двамата с Карол им беше много трудно да проявят ентусиазъм при вида на прашната полицейска документация, но съзнаваха колко важно е да проверяват всичко много внимателно. Досадното изчитане на всяко отделно късче информация беше също толкова важно за залавянето на престъпника, колкото и вродения усет на някои аналитици. Само благодарение на упорито ровене из документи не се ставаше добър специалист, но и само талантът не стигаше. Той изпита задоволство при мисълта, че е сбъркал с преценката си за Леон. Повърхностното му отношение към подготовката бе затвърдило убеждението на Тони, че е просто фукльо. Но или си бе взел урок от унизителната критика, която понесе пред колегите си, или беше от хората, които не могат да работят на чернова. Така или иначе, мислеше Тони, докато продължаваха да ровят и на другия ден, този път работата на Леон беше безукорна.

След още два часа те се облегнаха почти едновременно назад.

— Очевидно Леон не е пропуснал нищо — каза Тони.

— Така изглежда. Но ако ще разговаряме със следователя, който е водил случая, трябва само да сме убедени в това.

— Благодаря ти за помощта, Карол — каза той тихо и се зае да подрежда документите в спретната купчина. — Не беше необходимо да се забъркваш и ти.

Ъгълчето на устата й трепна — трудно беше да се разбере дали това е слаба усмивка или горчива гримаса.

— Необходимо беше — каза тя просто. Това, което не каза, но и двамата съзнаваха, бе че никога не би могла да му обърне гръб, когато има нужда от помощ — било то в професията или в личния живот. Знаеше, че и той би постъпил по същия начин, при условие, че и двамата спазваха ограниченията, които сами си бяха наложили, за да оцелеят.

— Сигурна ли си, че можеш да отделиш толкова време, след като си заета с онази история с палежите? — попита той.

Тя сложи документите в една кутия.

— Ако нещо изобщо ще става, то ще стане през нощта. Това са неприятностите, с които ще трябва да се примириш, след като ползваш стаята ми за гости.

— Ще се примиря, щом се налага — отвърна той сухо и я последва до гишето, където връчиха документите обратно на един униформен полицай, който явно се интересуваше само от датата на близкото си пенсиониране.

Карол му отправи най-хубавата си усмивка.

— Как беше името на следователя, който е водел случая? Инспектор Скот? Вече е излязъл в пенсия, нали?

— Още преди десет години — отвърна полицаят, вдигна тежките кутии и се упъти към рафтовете в дъното на помещението, откъдето ги бе взел.

— Случайно да знаете къде бих могла да го намеря? — подвикна Карол към отдалечаващия се гръб.

Гласът му долетя приглушено до тях иззад рафтовете.

— Живее някъде към Бъкстън. Някакво място, наречено Каунтес Стърндейл, в което има само три къщи.