Дейвид Морел: Призрачни светлини

Докато онзи образ не излизаше от съзнанието ми, попаднах на DVD версия на един от любимите ми филми — „Гигант“ (1956). Беше режисиран от Джордж Стивънс, в него участваха звезди като Джеймс Дийн, Елизабет Тейлър и Рок Хъдсън и беше епична история за дългогодишната вражда между тексаски петролен магнат и известно фермерско семейство. За моя изненада, научих от допълнителните материали на диска, че голяма част от филма е била заснета в Марфа — същия град, край който се появяваха светлините. После направих проучване в интернет, от което разбрах, че Джеймс Дийн е бил запленен от светлините. Завел останалите актьори и режисьора в зоната за наблюдение, но бил единственият, който успял да ги види.

Всички тези елементи се въртяха във въображението ми, докато — почти три години след ноемврийската сутрин, през която бях прочел вестникарската статия, — в съзнанието ми не се появи отново образът на самотната жена, която стоеше в мрака край пътя и се взираше в загадъчните светлини. Този път обаче имаше и друг образ — мъж, който лети в едномоторен самолет (наскоро бях започнал да вземам уроци по летене). Към него се прибавиха гигантските сателитни антени на радиообсерватория (близо до Марфа наистина има такава) и руините на военновъздушна база от Втората световна война (действително има подобна база в покрайнините на Марфа, близо до мястото, на което се появяват светлините).

Не бях сигурен как мога да свържа всички тези образи. Въпреки това внезапно си дадох сметка, че нямам търпение да започна да пиша. Направих списък с всички елементи, които исках да включа, като създадох свои собствени версии на хората, които действително бяха видели светлините: фермера през 80-те години на XIX век, учителката през първото десетилетие на XX век, Джеймс Дийн през 50-те и тълпата, участвала в лова на призрачната светлина през 70-те. Да, наистина е имало такъв лов. В „Призрачни светлини“ има изненадващо количество „истински“ факти.

Разбира се, става дума за алтернативна реалност, така както Марфа и Ростов са алтернативните версии на един и същи град в Западен Тексас. Марфа по всяка вероятност е кръстен на героиня от „Престъпление и наказание“ на Достоевски, а аз кръстих Ростов на един герой от „Война и мир“ на Толстой. Въпреки приликите, нито един от героите в „Призрачни светлини“ не е вдъхновен от реална личност в Марфа, но все пак се надявам, че романът ще ви накара да посетите този град, който някога е бил фермерско селище, а сега е живописна колония на художници, като Седона, Аризона и Санта Фе.

В едно отношение обаче действителността се нуждаеше от разкрасяване. Прочутата фермерска къща край Марфа, в която е сниман „Гигант“, който аз наричам „Рождено право“, наистина е само една фасада. Въпреки че отвън прилича на голяма, завършена постройка, ако я заобиколите, ще видите само поле. През годините тази лъжлива фасада се е разпаднала и в момента са останали подпорните греди, а и те няма да останат прави още дълго. Заради привързаността си към „Гигант“ в „Призрачни светлини“ си позволих да разкрася малко снимачните декори.

Ако искате да научите повече за явлението, вдъхновило написването на този роман, потърсете в интернет фразата „светлините на Марфа“. Ще намерите над половин милион сайтове. И колкото повече научавате за светлините, толкова повече ще разбирате какво съм имал предвид, когато написах, че в тази книга има изненадващо количество „истински“ факти.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6375

Издание:

Дейвид Морел. Призрачни светлини

ИК „Хермес“, София, 2010

Редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Атанаска Пърпулева

ISBN: 978-954-26-0837-0

Федерална авиационна администрация, САЩ. — Б.пр.

Денят на независимостта на САЩ. — Б.пр.

Войнствена раса от фантастичния сериал „Стар Трек“. — Б.пр.

В превод „Палат на ребърцата“. — Б.пр.

На английски вятър (wind) и оръжие (weapon) започват с една и съща буква. — Б.пр.

Съвкупност от документи (дипломи, сертификати, награди, удостоверения), отнасящи се за определен човек. Целта им е да потвърдят достоверността на фактите от биографията на кандидата за определено работно място. — Б.пр

Сандвич, подобен на дюнер. — Б.пр.

Мъжка широкопола шапка, носена от каубоите. — Б.пр.