Дейвид Морел: Призрачни светлини

Анита се буди на няколко пъти през нощта, като постепенно се възстановяваше от ефекта на упойката. Когато отвори очи този път, слънцето светеше през цепнатините на щорите и осветяваше болничното легло, на което лежеше. Лявата й ръка беше в гипс, а тежестта му влошаваше още повече силната болка, която изпитваше.

— Куршумът е причинил доста щети на костите на ръката ти — каза с усилие един глас до нея, — но въпреки всичко успяха да я спасят.

Тя погледна наляво и откри, че другото легло в стаята също е заето. Разпозна гласа — беше на Брент, — но не можеше да види лицето му, защото беше бинтовано.

— Нали ти казах, че ще бъда тук, когато се събудиш — продължи репортерът с приглушен глас. — Аз съм човек, който държи на думата си.

Анита се намръщи.

— Какво ти се е случило?

— Преследвах онази история, докато тя не ме улови.

Все още зашеметена от лекарствата, които й бяха дали, тя каза:

— Не разбирам.

— Приближих се твърде много до светлината. — Гласът му затихна. — И тя ме обгори.

— Обгорила те е?

— Не мисля, че ще ходя в Атланта. Всъщност не мисля и че ще продължа да водя новините заедно с Шарън. Но като се има предвид какво ни причини тази история, мога да ти гарантирам, че и двамата ще получим „Еми“.

Младата жена се опита да седне. Мъчеше се отчаяно да проумее нещата, които чуваше.

— Бил си обгорен?

— Лекарите не са сигурни колко лоши ще са белезите, които ще останат. Говориха ми за присаждане на кожа и специалисти. Ако имам късмет, ще мога да правя криминални репортажи, стига лицето ми да е в сянка, когато ме снимат с камерата.

Тя остана безмълвна за миг.

— Lo siento.

— След като вероятно ще ми се наложи да остана още известно време в Ел Пасо, предполагам, че ще е по-добре да започна да уча испански. Какво ми каза току-що?

— Че ужасно съжалявам.

— Благодаря. Бяхме добър екип.

— Все още сме добър екип — поправи го Анита.

— Както и да е, мисля, че е по-добре да започнеш да си търсиш нов партньор.

— Харесваш ли мексиканската кухня?

— Не знам какво общо има това, но истината е, че я опитах веднъж и веднага я намразих.

— Защото не си ял на подходящото място. Почакай да опиташ пилешките енчилади на майка ми.

— Мащабна електрическа буря? — Костиган се облегна на стола си зад бюрото. Въпреки че беше с униформа и носеше колана с оръжието си, главата му все още беше превързана. Това му придаваше уязвим вид.

— Голяма буря със сухи светкавици. Така казаха федералните — рече Медрано. — На мястото се изсипаха хора от всякакви правителствени служби, в това число ФБР и Националната научна фондация. Обсерваторията е под управлението на ННФ. Или поне беше. Снощи експлодира.

— Сухи светкавици значи. — Полицейският началник изглеждаше объркан. — Това възможно ли е изобщо? Възможно ли е нещо подобно да скапе електрическите системи на няколкостотин превозни средства? Да не говорим за системите на няколко хеликоптера и една „Чесна“?

— Въпросът не е в това какво е възможно и какво не е. Това е официалното обяснение на случилото се и след като снощи всички видеокамери се развалиха, няма как да докажем, че не е било така.

— Ами сателитът, който избухна? Видели са го в половината южни щати.

— Взривен е от космически боклук. Нещата, които приличаха на искри, са били останките му, които са се запалили при навлизането си в атмосферата. Фактът, че това се е случило едновременно с бурята със сухи светкавици, е пълна случайност. Правителството никога няма да признае, че е експериментирало с оръжие, което използва електромагнитна енергия.

От другата страна на улицата долетя звън на църковни камбани — неделната служба беше започнала.

— Оръжие? — Костиган се намръщи. — Смяташ ли, че е било оръжие?

— Бях там и мога да ти гарантирам, че това, което видях, не бяха сухи светкавици. Сещам се само за едно нещо, което може да спре двигатели, генератори и всичко останало, което работи с електричество и магнити. Разбираш ли от астрономия?

— Достатъчно, за да знам по какво се различава от астрологията.

— Имам телескоп, откакто видях първата си комета като хлапе — каза капитанът. — Абониран съм за списание „Астрономия“, откакто се помня. Черни дупки, свръхнови, спирални мъглявини. Всичките са много секси. Но слънчевите бури са ми най-любими. Не смея да гледам слънцето през телескоп, разбира се. Трябва да разчитам на филмите, заснети със специални камери в обсерваториите. Слънчевите бури имат изригвания, които приличат на шибащия край на гигантски камшик. Горещината им стига до стотици милиони градуси. Те излъчват електромагнитна енергия, равна на десет милиона атомни бомби.