Джон Конъли - Жътварите

Мина известно време, нощем Дебър спеше с лелята на момчето, през деня бе надзорник на строителни работници и печелеше добри пари. Така продължи до фаталния му край. Металната свирка, с която командваше работниците, се пръсна в устата му и отнесе половината му лице. Някой достатъчно начетен я бе заредил със собственоръчно приготвен експлозив и хитроумно замислен взривател. Дебър живя два дни, ослепен, в нетърпими болки, и въпреки усилията на лекарите почина.

Устър бе вярващ и смяташе, че агонията му ще продължи и във вечността: приживе си го бе заслужил напълно. Иначе едва ли бе загуба за някого, дори напротив. Обаче убийството си беше убийство и отговорният за него трябваше да бъде намерен и наказан. Опасно беше да се толерират хора, които могат да правят смъртоносни бомбички от подръчни материали, независимо чия глава ще отнесат — черна или бяла. Пистолетите и ножовете бяха по-различно нещо. Обикновено оръжие, широко разпространено, нищо особено няма в него, освен бруталния факт на убийството. Всеки ден се гърми или някой наръгва друг, било за неплатен дълг, в любовна свада, че дори и за чифт обувки. С тези хора Устър можеше да се справя чудесно — познаваше психологията им, нямаше какво да го изненада в тях. Обаче умението да убиеш човек със собствената му свирка, и то от разстояние, представляваше нещо съвсем ново — и като начин на мислене, и като изпълнение. Не, полицейският началник Устър нямаше никакво намерение да поощрява подобни неща.

Беше си подсигурил съдебно решение за арест на името на момчето още в деня, когато Дебър почина. От щатската полиция му се изсмяха, когато ги уведоми за намерението си. Дебър имал толкова много врагове — явни и тайни, — подиграха му се те, че цял телефонен указател не можел да ги побере. И отново му обясниха механизма на убийството: миниатюрно взривно устройство, талантливо замислено и изпълнено така, че смъртоносно да пострада само евентуалната мишена. Това предполага умения, планиране и мозък на човек с опит, а не на някакво си петнайсетгодишно хлапе, неуко и чернокожо. В отговор на поученията Устър изтъкна, че благодарение на благотворителна фондация въпросното момче учи в гимназия, която разполага с що-годе прилична лаборатория. От нея с лекота могат да се вземат йодните кристали и амоният, употребени като компоненти на експлозива, с който е убит Дебър. Това бяха факти, установени от следствието и експертизата на останките от свирката. И още: такива материали би употребил именно един интелигентен ученик с добри бележки, а не истински експерт по взривни устройства. При това е цяло чудо, добави Устър, че заредената с експлозив свирка не е избухнала предварително, защото въпросното съединение е крайно нестабилно и свръхчувствително на допир. Според специалистите вероятно убиецът е държал сместа във водна среда до последния миг; тя е започнала да съхне немного време преди жертвата да употреби свирката. Най-накрая всички тези аргументи относно естеството и употребата на експлозива бяха убедили щатската полиция да изпрати двама детективи на място.

И ето ги тези умници след дълго часово закъснение най-сетне при момчето. По едно време единият заряза разпита и влезе при Устър. Носеше бутилка изстудено безалкохолно, отпиваше от нея.

— Доникъде не стигаме с този хлапак — измуча недоволно той.

— Ами продължавайте да опитвате — посъветва го началникът.

— Вие май доста сте му се опитвали — язвително подхвърли детективът. — Целият е издут.

— Ами. Падна и се удари на път към тоалетната.

— Така ли? И колко пъти падна?

— Откъде да знам, да не съм ги броил? Нарочно блъскаше глава в цимента.

— Сигурни ли сте, че сте му прочели правата?

— Някой от полицаите все го е направил. Аз не съм.

— Не си ли поиска адвокат?

— Може да е поискал, не съм чул.

Детективът отпи от шишето, избърса потта от челото си, въздъхна.

— Не е негово дело това. Убийството е изпипано тънко.

Устър също избърса челото си и отвърна:

— Тънка работа казваш, а? Аз Дебър го познавах отблизо. И хората, с които движеше — също. Тая измет не е по тънките изпълнения. Те щяха да го гръмнат, евентуално да го наръгат, може би топките да му отрежат. Ей така, за авторитет. Никой не би се заел да разглобява свирка, да прави експлозив, за който се искат сериозни познания по химия, че да запоява парчетата й сетне. Хората, за които говоря, не са такива умници, напротив. А хлапакът ей там… — началникът направи пауза и посочи с пръст към стъклото — виж, той достатъчно е учил в шибаното училище, може да свърши такова нещо. При това има и мотив: Дебър уби майка му, чукаше леля му ей така — нарочно.