Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

До другата сутрин Лукас нямаше работа и затова в два следобед реши, че няма смисъл да стои в апартамента си и да се побърква от притеснения. Пайд Пайпър му бе казал да гледа вечерните новини по Си Би Ес — тогава щеше да осъществи следващия контакт.

Имаше достатъчно време за един полет със самолет. Отправи се към летище „Данбъри“, беше член на тамошния авиоклуб. Нае едномоторен самолет за едно кръгче. Любимият му маршрут за разходка бе над бреговата ивица на Кънектикът до Род Айлънд, а оттам щеше да навлезе малко навътре над Атлантическия океан. Летенето му даваше усещането за пълен контрол — точно от това се нуждаеше особено силно в момента.

Денят беше студен, духаше лек ветрец и отнасяше няколко облачета на запад: отлично време за полет. Но докато се опитваше да се успокои, да се отпусне в кабината и да се наслади на свободата да бъде като птиците, Лукас не успяваше да се отърси от натрапчивото тревожно чувство, полепнало по него като гадна, мазна слуз.

Беше сигурен, че е пропуснал нещо, а не можеше да се сети какво — и точно в това беше проблемът. Отвличането на децата беше лесно. Детегледачката си спомняше само, че имало някой зад нея и миришел на пот.

И беше дяволски права, мислеше си с лека насмешка Лукас, докато летеше над Нюпорт. Анджи би трябвало да пъха ризите на Клинт в пералнята всеки път, когато съблече някоя. И да го полива с дезодорант.

Пералнята!

Това беше. Тя беше изпрала дрешките. Два комплекта еднакви блузки и гащеризончета. Откъде ги беше взела? Децата бяха само по пижамки, когато ги отвлякоха. Дали тази тъпа патка не бе ходила да пазарува дрешки за тригодишни близначета?

Ами да, със сигурност го бе направила. Нямаше никакво съмнение. И много скоро някоя продавачка щеше да събере две и две и да се обади в полицията.

Не на себе си от ярост, Лукас неволно форсира самолета, като дръпна лоста назад, и носът на машината се насочи почти перпендикулярно спрямо земята отдолу. Гневът му преля, когато осъзна какво бе направил. Бързо се опита да върне лоста в хоризонтално положение. Маневрата му обаче закъсня и самолетът загуби скорост. Сърцето му заби учестено, но успя да наведе носа и възстанови скоростта. Следващата идиотщина, която тази безмозъчна глупачка вероятно щеше да направи, е да ги заведе в „Макдоналдс“ да хапнат хамбургери, помисли си ядосано Лукас.

Бе невъзможно да си придаде приветлив вид, когато предаваше последното съобщение от похитителя. В понеделник вечерта Уолтър Карлсън получи телефонно обаждане и отиде във всекидневната. Завари Маргарет и Стийл Фроли да седят един до друг на дивана и да мълчат.

— Преди петнадесет минути похитителят се е обадил в Си Би Ес по време на вечерните новини — каза им той с мрачно изражение на лицето. — В момента го излъчват. Използвана е същата лента с гласовете на момиченцата от тази сутрин в шоуто на Кати Курик, но има и още.

Родителите изглеждаха като хора, хвърлени в котел с врящо олио, помисли си той, докато наблюдаваше как се сгърчиха лицата им при звука на детското гласче, което произнесе: „Искаме вкъщи…“.

— Господи! Това е Кели — прошепна Маргарет.

Настъпи кратка пауза…

Сетне близначките заплакаха.

Маргарет закри лицето си с ръце.

— Не мога… Не мога… Не…

В този миг дрезгав, очевидно преправен глас излая:

— Казах, осем милиона! Искам ги сега! Това е последният ви шанс.

— Маргарет — намеси се Уолтър Карлсън. Гласът му прозвуча настойчиво. — Погледни нещата откъм добрата им страна — похитителят се свърза с нас. Получихме доказателство, че момиченцата са живи. Ще ги намерим.

— А ще ни услужите ли с осем милиона? — попита с горчива ирония Стийл.

Карлсън не знаеше дали да събуди надеждите им. Агент Дом Пицела, ръководител на отряд във ФБР, бе прекарал целия ден в голямата инвестиционна фирма, където Стийл работеше отскоро, да разпитва служителите дали някой познава човек, който мрази Стийл или иска да заеме мястото му. Фирмата напоследък не се ползваше с добро име заради обвинения от вътрешен източник, и Пицела бе научил, че бордът на директорите е бил свикан на спешно съвещание с конферентна връзка с директорите по целия свят. Говореше се, че е възможно компанията да плати откупа за близнаците на семейство Фроли.

— Една от секретарките е световен шампион по клюки — сподели впечатленията си същия следобед Пицела. — Според нея фирмата имала големи проблеми заради лекомислените действия на част от персонала. Току-що били преведени петстотин милиона долара глоба, наложена от Комисията по сигурността. В печата имало доста лоши отзиви. Многознайницата предполага, че ако фирмата изплати тези осем милиона за откупа, ще получи много по-голямо обществено одобрение, отколкото ако наеме огромен щаб от пиар агенции, които да й пооправят имиджа. Бордът на директорите ще се събере тази вечер в осем часа.