Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

Стийл, прегърнал през раменете Маргарет, допълни:

— Моля ви, свържете се с нас. Трябва да знаем дали дъщерите ни са живи.

След тях думата взе капитан Мартинсън.

— Ще изпишем на екрана телефона и факса на Франклин Бейли, бившия кмет на този град, който заемаше поста доста дълго време. Ако се страхувате да се свържете със семейство Фроли, моля, обадете се на него.

Но минаха петък вечер, после събота и накрая неделя, без някой от похитителите да се обади.

В понеделник сутринта, докато водеше шоуто си „Тудей“, чиято днешна тема бе отвличането на деца, и интервюираше събеседника си — агент на ФБР в оставка, Кати Курик 7 7 Американска журналистка (р. 1957 г.) водеща шоуто Тудей в Си Би Ес от 15 години. — Б.пр. бе прекъсната в ефир. Тя млъкна насред задаването на въпроса, притисна ръката си към слушалката, лицето й се напрегна, докато слушаше, и неочаквано заяви:

— Уважаеми зрители, това може да е измама, но същевременно може да се окаже изключително важно. На телефона е човек, който твърди, че е похитил децата на Фроли. По негова молба нашите тонтехници ще пуснат обаждането му в ефир.

Един дрезгав, очевидно преправен глас, с гневен тон произнесе:

— Кажете на Фроли, че времето лети. Казахме осем милиона и искаме осем милиона. А сега чуйте децата.

Две детски гласчета заговориха едновременно:

— Мамо, обичам те. Тате, обичам те. — Сетне едно от момиченцата проплака: — Искаме вкъщи!

Пет минути по-късно този откъс бе пуснат на Маргарет и Стийл. Не бе необходимо Мартинсън и Карлсън да ги питат дали обаждането е автентично. Изразът на лицата им бе достатъчно убедителен — най-накрая контактът с похитителите беше осъществен.

Все по-нервният Лукас се отби в бунгалото на пазача в събота, а после и в неделя вечер. Нямаше никакво желание близначките да го видят, така че пристигна около девет часа, с надеждата, че дотогава децата вече ще са заспали.

В събота вечер се опита да се успокои, докато слушаше как Клинт хвали Анджи.

— Децата се хранят много добре. Тя си играе с тях. Слага ги да спят следобед. Наистина ги обича. Винаги е искала да има деца. Но да ти кажа, много ми е странно да ги гледам. Все едно виждам две копия на един и същи човек.

— Записахте ли ги на касета? — прекъсна го Лукас.

— Разбира се. Накарахме ги да кажат заедно „Мамо, обичам те. Тате, обичам те.“ Прозвуча наистина супер. След това едната извика: „Искаме вкъщи“ и Анджи й се скара. Вдигна ръка, сякаш да я удари, и двете мигом се разцивриха. Записахме и плача им.

Е, това е първото умно нещо, което сте направили, помисли си Лукас, като прибра касетата в джоба си. Според предварителната уговорка с шефа си, той отиде до „Кланси Пъб“ на шосе 7 в десет и половина. Както бе инструктиран, паркира лимузината в препълнения паркинг, остави вратата отключена, а касетата хвърли на седалката, след което влезе в кръчмата да пие една бира. Когато се върна, касетата я нямаше.

Това се случи в събота през нощта. В неделя вечер стана ясно, че търпението на Анджи е на изчерпване.

— Проклетата сушилня се повреди, но ние, разбира се, не можем да се обадим в сервиз, нали? Нито пък „Хари“ знае как да я поправи.

Докато говореше, все едно плюеше думите, тя извади два комплекта еднакви памучни блузки с дълги ръкави и две гащеризончета от пералнята и ги простря на въжето.

— Каза ни, че ще продължи само няколко дни. Колко време трябва да издържим още? Вече минаха три дни!

— Пайд Пайпър ще ни уведоми кога и къде да оставим децата — напомни й Лукас, като с труд потисна желанието си да я прати да върви по дяволите.

— Откъде си сигурен, че не се е уплашил и не е изчезнал? Може да ни е зарязал да се оправяме сами с тази работа.

Лукас не възнамеряваше да разкрива пред Анджи и Клинт плана на Пайд Пайпър, но прецени, че е необходимо да я успокои.

— Той ще поиска откупа утре, между осем и девет сутринта, в шоуто „Тудей“.

Товай затвори устата. Хитро го е измислил шефът, мислеше си на другата сутрин Лукас, докато гледаше шоуто и следеше драматичната реакция на телефонното обаждане на Пайд Пайпър. Сякаш целият свят искаше да изпрати пари, за да спаси децата.

Но всъщност те поемаха целия риск, мислеше си няколко часа по-късно Лукас, докато слушаше как коментаторите на всяка радиостанция и телевизионен канал обсъждат отвличането. Те откраднаха децата. Те ги криеха тук. Те щяха да приберат парите, когато родителите платят. Лукас знаеше кой е шефът, но нищо не го свързваше с него. Ако ги хванеха, той спокойно можеше да каже, че Лукас е луд, ако го посочи като мозъка на операцията.