Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Няма голям шанс. — Джеф заслиза по стълбите, чудейки се необичайната топлота на мащехата му от искрена загриженост ли бе продиктувана или просто й бе омръзнало да е сама.

— Кажи на Уил да се обажда на майка си от време на време — подвикна след него тя.

— Ще му кажа — съгласи се Джеф, без да се обръща.

Какъв странен ден се оказа, мислеше си Кристин, докато събличаше и последните си дрехи и отмяташе завивките на леглото. Бе започнал с едно телефонно обаждане и бе завършил с друго, а разстоянието между тях бе изпълнено с обезпокоителни лъжи. Джеф наистина ли беше в Бъфало, както твърдеше или това бе още една неистина? Той така непреклонно бе отказвал да се върне у дома и да види майка си.

Какво се бе случило, че да си промени решението?

Кристин пропълзя между хладните бели чаршафи и бързешком се прекатури от дясната на лявата си страна, припомняйки си последния им разговор. „Ще ти обясня всичко веднага, щом се върна“ — бе обещал той.

Какво точно да обясни?

И това загадъчно съобщение във връзка със Сузи. Ако Сузи се появи в бара, просто накарай Уил да я заведе в апартамента и не казвай на никого къде е. За какво беше всичко това? Да не би Сузи отново да се бе свързала с него? Случило ли се бе нещо, което да накара Джеф да се страхува за непосредствената й безопасност? Каквото и да беше, Сузи не дойде в бара, заключи Кристин, излегна се по гръб и впери поглед в тавана. Нито се бе обадила. Така че, какво ставаше наистина? И трябва ли тя самата да се обади на Сузи и да поиска да й каже какво точно се случва? Не й харесваше да я държат на тъмно. Не обичаше да не знае как стоят нещата.

Едно знаеше със сигурност: Джеф беше спечелил своя бас. Той и Сузи бяха вече любовници, в това бе убедена. Знаеше, че работата е свършена от мига, в който бе позвънила на звезда-69 и бе осведомена, че именно Сузи се бе обадила в апартамента им в шест и половина вчера сутринта.

Знаеше и още нещо: Джеф може и да беше спечелил баса, но бе изгубил сърцето си.

По-скоро ума си, поправи се със смях Кристин и си помисли, че не е в нейния стил да е толкова мелодраматична. Обърна се отново на дясната си страна и повдигна колене към гърдите си, но не можа да се намести удобно.

И така, какво чувстваше действително във връзка с това последно развитие? Дали беше разстроена или наранена? Боеше ли се да не бъде изоставена? Тя въздъхна продължително и дълбоко. Истината бе, че от мига, в който с Джеф си бяха казали здрасти, тя знаеше, че е само въпрос на време той да каже сбогом. Още докато се нанасяше при него, бе усетила, че той мислено се изнася, но нея това я устройваше. Разбираше инстинкта му за самосъхранение, който го караше да я държи — както и всички други жени, — на една емоционална ръка разстояние, инстинктивно разбираше, че колкото и да бе добра към него, колкото и свобода да му предоставяше, той в крайна сметка щеше да се отегчи и да потърси нови предизвикателства и рано или късно щеше да намери някоя, с която да я замени. Особено, ако тази някоя си изиграеше правилно картите, ако бъдеше леко мистериозна, ако го принудеше доста да се постарае, за да привлече вниманието й и същевременно да гали мъжкото му его, като го кара да се чувства нужен.

Кристин никога не бе особено мистериозна или предизвикателна. И със сигурност не бе добра в това да кара мъжете да се чувстват нужни.

Удивителна е силата на дамата в беда, помисли си тя сега, интуитивно съзнавайки, че тъкмо мъжете с най-опетнена репутация ставаха най-добри рицари в блестящи доспехи. Но колкото и да бе умна, никога не бе допускала, че е възможно Джеф действително да се влюби.

Нито пък, че чувствата му ще бъдат споделени.

Това не го бе взела предвид.

Възможно ли е, питаше се Кристин с широко отворени очи, проникващи в тъмнината.

И къде точно щеше да я отведе това?

Тя чу стъпки в коридора, после проскърцването на вратата на банята, когато Уил я отвори и затвори след себе си. Няколко секунди по-късно се чу водата в тоалетната и течащата чешма. Представи си Уил, косата му, падаща върху притворените очи на умореното, озадачено лице, докато си мие ръцете и зъбите. Когато му бе казала за обаждането на Джеф — фактът, че бе отишъл в Бъфало, инструкциите относно Сузи, — той просто бе повдигнал рамене и си бе поръчал още една бира. Не бе казал нищо, макар тя да забеляза, че очите му останаха залепени за входната врата на бара цялата нощ, сякаш чакаше Сузи да влезе. Почуди се, как ли наистина се чувства във връзка с брат си и Сузи. Кристин подозираше, че и той бе също толкова объркан от случващото се, колкото беше и тя.