Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Виждам една жена с красива душа — отговори Уил.

— Ти виждаш душата ми? — Кристин опита да се засмее, но смехът заседна в гърлото й, а очите й натежаха от сълзи.

— Аз те разстроих. — Уил протегна пръсти към лицето й, но спря, когато я доближи. — Извинявай.

Кристин закри устата си с ръка.

— Мисля, че това е най-милото нещо, което някой някога ми е казвал.

— Мило — повтори Уил и отпусна ръката си в скута. — Отново тази дума.

— Няма нищо лошо да си мил, Уил.

— Само дето не съм.

— И аз нямам красива душа.

— Мисля, че имаш.

— В такъв случай, както вече казах, не ме познаваш много добре.

— Познавам всичко, което ми е нужно — настоя Уил.

— Не — възрази Кристин, взе дясната му ръка в своята и я повдигна към гърдите си. — Аз съм една жива кукла Барби, Уил. Изкуствена от горе до долу.

— Не — каза той. Пръстите му трепереха.

— Те са фалшиви, Уил. Аз съм фалшива.

— Усещам как бие сърцето ти. Не ми казвай, че и то не е истинско.

Тя поклати глава.

— То не е важно.

— Не го вярваш.

Кристин разхлаби колана на робата си, взе ръката на Уил и я прокара по голите си гърди.

— Искаш ли да знаеш какво чувствам, когато ме докосваш тук? — попита тя и премести пръстите му от едното зърно на другото. — Нищо — отговори си сама, преди той да е имал възможност. — Не чувствам нищо. И знаеш ли защо? Защото всички нервни влакна бяха повредени при операцията. Така гърдите ми изглеждат страхотно — по дяволите, фантастично, — но самата аз не усещам почти нищо. Не ме разбирай погрешно — добави бързо. — Не се оплаквам. Мен ме устройва. Намирам го за повече от справедлива сделка. Отдавна се научих, че чувствата са малко надценявани.

— Не чувстваш нищо, когато те докосвам? — попита Уил. Сега ръката му сама се движеше и нежно почна да масажира първо едната, после другата гърда.

— Всъщност, не — каза Кристин, опитвайки се да пренебрегне леката възбуда между краката си.

— Ами тук? — Уил се наведе и целуна врата й.

От устните на Кристин се изтръгна стон, когато езикът му погали ухото й.

— Или тук? — Устните му нежно докоснаха нейните.

— Напомня ми, че трябва да си направя и устните — дрезгаво изрече тя.

— Да не си посмяла да направиш нещо на тези устни. Те са красиви. Ти си красива.

— Не съм — настоя тя.

— Кажи ми, че и сега не усещаш нищо — каза той, смъкна робата от раменете й и постави устни на мястото на ръцете си върху гърдите й.

— Не усещам нищо — прошепна тя неубедително и за самата себе си, когато изви гръб така, че да се нагоди към устните му.

— Ами сега? — Пръстите му прокараха линия от пъпа до слабините й и изчезнаха между краката й.

Кристин изпъшка с някаква смесица от удоволствие и признание. Въпреки всичките си усилия, тя се хвана, че сравнява внимателните докосвания на Уил с по-уверените действия на брат му. И не след дълго, взе да я човърка един нежелан образ. В представите си видя Джеф със Сузи, почувства сръчните му ръце върху насинената й кожа, опитния му език, изследващ гънките на най-нежните й места, дори когато езикът на Уил галеше нейните собствени. Не, помисли си, тръскайки глава насам-натам в опит да освободи ума си от тези образи. Мисълта прие форма, придоби звук и стана дума.

— Не — каза, когато усети Уил да смъква ципа си. — Не — изрече по-силно и го избута настрани. — Не — проплака отново, уви се с робата си и захлипа в дланите си. — Не мога — каза. — Съжалявам. Просто не мога.

— Няма нищо — чу Уил да казва. Гласът му беше тих и пресеклив като нейния. — Аз съм този, който трябва да ти се извини.

— Не. Аз съм тази…

— Ти не си направила нищо.

— Опитах се да те съблазня — призна тя.

— А защо си мислиш, че влязох тук? — попита той.

Двамата се засмяха, но смехът им бе по-скоро от споделеното признание, отколкото от радост.

— Просто не спирах да си ги представям заедно — каза тя, отметна косата си от лицето и зарови дългите си нокти в главата, сякаш се опитваше физически да изтръгне образите.

— Брат ми е идиот — заяви Уил и се изправи на крака.

— Съгласна.

— Предполагам, че имаме поне това общо между мен и него.

— Ти не си идиот, Уил.

— Но не съм и брат ми — тъжно констатира той.

Ти си по-добър от него, канеше се да каже Кристин. Но преди да си формулира думите, Уил бе вече излязъл.

Той влезе в кухнята и си направи чаша инстантно кафе. Защо не, по дяволите? Така или иначе нямаше да може да спи тази нощ. Вдиша ароматната пара, обгърнал с пръсти евтината керамична чаша, с изрисувано фламинго. Дръжката й представляваше извития крак на тромавата и все пак красива птица. „Добре дошли в Маями“ бе изписано с дебели черни букви върху дъното.