Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

Каквото и да ставаше в душата му обаче, той не сподели никое от тези чувства с нея. В колата на връщане от бара се бе престорил на заспал и веднага, щом влязоха в апартамента се бе проснал с дрехите на дивана. Когато го попита, дали би желал малко горещ шоколад или парче ябълков пай, който бе купила същия следобед, Уил дори не си даде труда да изръмжи нещо в отговор, макар по скованата извивка на раменете му тя да разбираше, че не спи.

Съмняваше се, че някой от двамата ще може да мигне тази нощ.

След няколко секунди Кристин чу вратата на банята да се отваря и зачака да чуе отдалечаващи се стъпки. Но не стана така. Тя се надигна в леглото.

— Уил? — провикна се през затворената врата на спалнята.

Нищо.

— Уил — извика отново, после уви чаршафа около себе си, понеже вратата почна бавно да се отваря.

— Събудих ли те? — попита той от прага.

— Не.

— Труден сън ли?

— Трудно ми е да заспя — поясни тя.

— Аз също.

— Искаш ли малко горещ шоколад? — попита го, както по-рано.

— Не.

— Добре ли си?

— Да. А ти?

— Да. Просто не мога да заспя. Прекалено много мисли.

— Какви мисли?

— Не зная. Всичките са доста мъгляви — излъга тя.

— Може би просто не си свикнала да спиш сама — каза Уил.

— Може би.

Миг мълчание, после:

— Мога ли да вляза за минута?

— Разбира се. Дай ми само една секунда да си облека нещо. — Кристин се пресегна за розовата копринена роба, метната в края на леглото и набързо я омота около себе си. — Добре. Вече можеш да влезеш.

Уил бутна вратата и направи няколко несигурни крачки навътре в спалнята.

— Тук е мразовито — отбеляза той и се обгърна с ръце.

— Джеф обича да е доста студено, когато спи. — Кристин забеляза, че Уил още е със синята си риза и панталоните в цвят каки, с които бе по-рано, само краката му бяха боси.

— Ами ти как обичаш? — попита той.

— Предполагам, че съм свикнала.

Той предпазливо пристъпи в стаята, очите му още не можеха да се нагодят към тъмнината.

— Опа. Току-що стъпих на нещо. — Наведе се и вдигна няколко захвърлени дрехи. Черният сутиен на Кристин се провеси от дясната му ръка. — Извинявай. Стори ми се, че съм го убил.

Кристин се засмя.

— Няма нищо. Така и така не ми трябва. Едно от предимствата да имаш изкуствени гърди. — Тя потупа леглото до себе си. — Ела, седни.

— Да светна ли?

— Ако искаш.

— Всъщност, не искам.

— Добре. Измила съм си лицето. Определено не представлява хубава гледка.

— Ти си луда. Вече ти казах, че си по-хубава без грим. — Уил приседна на ръба на леглото.

Кристин усети как то хлътна, за да го приеме. Видя очите му да търсят нейните в мрака.

— Благодаря. Много си мил.

— Истина е. Не съм мил.

— Мисля, че си.

— Може би, в сравнение с Джеф…

Помълчаха няколко секунди.

— Искаш ли да говорим за това? — попита Кристин.

— За кое?

— За това, което става с Джеф и Сузи.

— Какво става с Джеф и Сузи? — повтори Уил, превръщайки изречението, във въпрос.

— Не съм сигурна.

— Напротив.

— Добре, така е — съгласи се Кристин.

— Мислиш, че спят заедно — заяви Уил.

— Да.

— Днес следобед не беше сигурна.

— Сега съм сигурна — каза му тя.

— Защо? Кое се промени?

— Джеф.

— Не разбирам. Той ли ти каза, че спят заедно?

— Не.

— Тогава как…

— Просто зная.

— Женска интуиция?

— Познах по гласа му — каза след кратка пауза Кристин.

— Гласа му? — повтори Уил.

— По телефона. Начинът, по който произнесе името на Сузи. Беше просто… различен.

— Различен?

— Те спят заедно, Уил — увери го Кристин.

Той се приведе напред, постави лактите на коленете си, а брадичката в дланите си.

— Дам — съгласи се накрая.

— Помъчи се да не го приемаш лично — посъветва го тя след още една минутна пауза. — Аз не го приемам така.

Уил размърда глава към нея.

— Как може да не го приемаш лично? Твоето гадже спи с друга жена.

— Наистина не е кой знае какво.

— Аз наистина не ти вярвам.

Този път бе ред на Кристин да повдигне рамене.

— Добре. Не ми вярвай.

— Мисля, че той е луд — добави Уил. — Да мами жена като теб.

— Той е Джеф — каза Кристин. Той е мъж, помисли си тя.

— Аз никога не бих направил подобно нещо.

— Не?

— Не и ако имах някого, като теб.

— Ти не ме познаваш много добре, Уил.

— Мисля, че те познавам.

— И какво знаеш?

— Зная какво виждам.

— И какво точно виждаш, като ме погледнеш? — попита Кристин, внезапно изпитала нужда да разбере. — Зад изкуствените цици, боядисаната руса коса и изкуствените мигли? Кажи ми, какво виждаш? — Усети как погледът на Уил премина по лицето и.